Когато активирате вашите предишни знания...
Научното изследване на ангажираността в образователен контекст е в начален стадий.-Howard-Jones (2019)
Обучението започва с ангажираността. Но какво вече знае образователната невронаука за невронните механизми на ангажиране в нашите мозъци?
За това общо въведение в невронауката и ангажираността можете да изберете между два варианта:
Накрая ще има кратък тест. Препоръчваме ви да си водите бележки, докато гледате или четете.
„За да учим, трябва да сме ангажирани“, казва проф. д-р Пол Хауърд-Джоунс (Бристолски университет, Обединеното кралство). Следователно ангажираността е от решаващо значение за обучението. Това означава, че сме впечатлени и привлечени от нещо. Ако искаме да научим нещо от дадена учебна дейност, трябва да сме готови и отворени за това. Следователно ангажираността е силно свързана и повлияна от нашите емоции и мотивация.
Комуникация между подкорието и кората
За да разберем как работи ангажираността в нашия мозък, трябва да разгледаме връзките между подкорието (subcortex) и на кората (cortex). Кората е тънък слой от неврони, образуващи външното покритие на мозъка. Подкорието се състои от множество структури, разположени по-дълбоко в мозъка (виж Фигура 1).
. Комуникацията между подкорието и кората е двупосочна:
Поради тази интензивна връзка между емоциите (подкорието) и разсъждението (префронталния кортекс), някои учени дори предлагат да не се разглеждат отделно. И двете са важни за ученето и ангажираността на обучаемите в учебния процес.
Четири извода относно ангажирането на учениците
Мозъците се ангажират по различен начин
Връзката между ангажираност и учене е сложна. Ангажираността може да способства ученето, но самото учене също може да съдейства за по-положителни емоционални реакции и по-нататъшно ангажиране с ученето (Supekar et al., 2015). Неотдавнашни проучвания с ЯМР (Howard-Jones et al., 2016a и 2016b) показват повишено активност в системата за възнаграждаване на мозъка, т.е. нуклеус акумбенс (nucleus accumbens) (виж Фигура 2), когато учащите могат да печелят точки, докато учат. Игровата учебна среда увеличава активността на системата за възнаграждаване, повишава ангажираността на учащите и активизира тяхното обучение. Друго скорошно проучване (DiMenichi et al., 2019) показва, че при получаване на обратна връзка, активирането на системата за възнаграждаване се съгласува с това колко студентът е научил от обратната връзка.
Но всички мозъци не са еднакви. Не всеки учащ реагира по един и същи начин на наградите и емоциите. Не всеки обучаем учи по един и същи начин. Следователно е от съществено значение да се вземат предвид междуличностните различия между учащите и да се разбере, че няма универсален начин, който да ангажира студентите да учат. Всички ваши студенти се различават по това, което ги ангажира. Като преподаватели трябва да имаме предвид тези разлики, когато планираме часовете си и избираме стратегии за ангажиране на студентите.
Различните преживявания могат да стимулират ангажираността и системата за възнаграждаване
Когато нещо има перспектива за награда, ние сме по-нетърпеливи да се ангажираме с него. Реакцията на приближаване в мозъка (вижте: 3.2.2) може да бъде стимулирана от награди като похвала и знаци за признаване на високи постижения, новост, предоставяне на избор и споделяне на внимание.
Награди
Наградите са един от основните стимули за реакция на „приближаване“ към дадена учебна дейност. Наградите и признаването на постиженията са изключително важни за ангажираността и ученето.
Новост
Нови или неизследвани неща могат да предизвикат любопитство, което оказва влияние върху ученето.
Несигурни награди и избор
Несигурните награди имат по-значително влияние върху системата за възнаграждаване от предвидимите. Предлагането на избор също може да стимулира системата за възнаграждаване.
Споделяне на вниманието
Работата заедно с други хора (състуденти, колеги и др.) също е възнаграждаваща и стимулира ученето.
Страхът и безпокойството ни пречат да учим
Страхът и безпокойството могат да да отклонят вниманието ни от ученето. Нашата единствена грижа е да се справим със ситуацията, причиняваща страх или безпокойство. Тази реакция е свързана с еволюционен механизъм, който ни помага да избягваме заплахи, така наречената реакция „бий се или бягай“. В класната стая чувството за несигурност води до неангажираност в учебната дейност.
Подкорова структура, наречена амигдала, отговоря за откриването на заплахи. Когато бъде открита заплаха или опасна ситуация, амигдалата въздейства върху нашия префронтален кортекс. По-конкретно, амигдалата влияе на нашата работна памет в префронталния кортекс, като намалява способността ни да задържаме или обработваме нова информация или дори да си припомняме и използваме научената преди това информация. Страхът и безпокойството също отклоняват вниманието ни от учебната дейност, защото цялото ни внимание е фокусирано върху източника на страха или безпокойството, като по този начин се намалява способността ни да се ангажираме с нещо друго.
Мозъчна пластичност
Нашият мозък няма биологична граница за това, което можем да постигнем. Когато учим, връзките между невроните се усилват. Интензивното учене променя не само функцията на мозъка, но също и структурата на определени части. Това, което решаваме да правим, значително влияе върху развитието на нашия мозък и на способността ни да учим. Популяризирането на посланието за пластичността на мозъка сред учащите влияе положително на техните постижения. Когато знаят, че мозъкът е пластичен и може да бъде променен чрез учене, обучаемите се насърчават да се ангажират повече с учебни дейности. Учащите се окуражават да вярват в собствения си потенциал, да не се отказват и да дават всичко от себе си.
Тест
Bulgarian 
English 
Greek 
Polish 
Spanish 
Dutch