Както вече беше споменато в предишния раздел, две конкретни подкорови структури са важни за ангажираността на учащите. Активирането на тези структури предизвиква различен реакция: амигдалата предизвиква реакция на избягване , а нуклеус акумбенс (nucleus accumbens) реакция на приближаване.
Страх или тревожността активират амигдалата, подкорова структура с форма на бадем, участваща в откриването на (отрицателни) емоционални стимули (Kolb 2019:53; Dumontheil & Mareschal 2020:30; Ward 2020:31). Амигдалата, например, отговаря за инициирането на реакцията на борба или бягство.
Когато бъде открита заплашителна ситуация или събитие, невроните в амигдалата се задействат, активирайки верижна реакция, която води до освобождаване на норепинефрин, невротрансмитер и хормон на стреса. Норепинефринът активира симпатиковия отдел на автономната нервна система, който събужда тялото за действие: битка или бягство. Тази реакция насочва всички ресурси за внимание към заплахата и справянето със ситуацията. Този феномен се нарича още „отвличане на амигдалата“, защото амигдалата поема контрола, като не оставя никакво мисловно пространство за ангажиране с нещо различно от заплашителната ситуация. От еволюционна гледна точка този механизъм за отвличане на амигдалата е жизненоважен за нашето оцеляване.
Същото може да се случи в ситуации в класната стая (Blakemore and Frith 2005:177; Churches 2017:104). Когато обучаваният е - по някаква причина - уплашен или тревожен, той или тя няма да може да се ангажира оптимално с учебните дейности във вашите часове. Учащият не може да се възползва от учебната дейност, тъй като амигдалата влияе върху системата на работната памет, разположена в латералния префронтален кортекс (т.е. предната странична част на мозъчната кора) (ЛПФК). Страхът или безпокойството ограничават достъпа до работната памет и учащият ще има трудности при задържането или обработването на информацията. Както ще видим в модула, посветен на вниманието/концентрацията, работната памет също е компонент от мрежата за внимание в мозъка. Учащият също така ще се бори да поддържа фокуса на вниманието си / концентрацията си.
Тези негативни емоции и чувства пречат на учащия да се ангажира в учебния процес. В допълнение, едно изследване на Лурия и колеги (Luria et al., 2021) показва, че наказанието също активира амигдалата, което води до избягване на учебна дейност.
И накрая, изследвания демонстрират, че амигдалата показва повишена чувствителност към емоционални стимули по време на юношеството и последващата зряла възраст (Sato et al. 2008). Следователно насърчаването на положителен учебен климат във вашия час, в който учащите се чувстват сигурни, е от решаващо значение.
Когато една учебна дейност е възнаграждаваща или се очаква да бъде, по-вероятно е обучаемите да я запомнят след това. Проучване с fMRI (образна диагностика) при възрастни (Adcock et al., 2006) показва, че степента на активиране в системата за възнаграждаване (вентрална тегментална област и нуклеус акумбенс) и хипокампуса, подкорова структура, участваща в образуването на нови спомени, положително се съгласува с функционирането на паметта (вижте Фигура 5). Едно по-скорошно проучване с fMRI от Хауърд-Джоунс (2016) показа, че когато една учебна дейност стане ангажираща, тя предизвиква повишена активност в мрежата на системата за възнаграждаване в отговор на очакването на някакъв вид награда, напр. печелене на точки, социална похвала и др.
Животните участват в широк спектър от целенасочени поведения, защото тези поведения са възнаграждаващи. Това означава, че тези поведения увеличават активността в невронните вериги, които функционират, за да поддържат контакта на животното с определени стимули от околната среда, в настоящето или в бъдещето. Предполага се, че животното възприема дейността на тези вериги като приятна. Това заключение би обяснило защо наградата може да помогне за поддържането не само на адаптивно поведение (...), но и на потенциално неадаптивно поведение. - Kolb et al. (2019:431)
Важен невротрансмитер във веригата на системата за възнаграждаване е допаминът. Аксоните на допаминергичните неврони, разположени в мозъчния ствол (вентрална тегментална област), се простират в целия мозък (вижте Фигура 4), като по този начин модулират множество мозъчни функции като движение, пристрастяване, награда, настроение и памет. По-конкретно, допаминът изглежда засилва активността в дадена невронна мрежа (Gazzaniga et al., 2019:533-537). Скорошни изследвания обаче показват, че реакциите на допамин варират сред хората и различните учащи ще реагират различно на наградите. Така че няма универсален начин на действие при всички тях.
Системата за възнаграждение и обучението
Когато една учебна дейност е възнаграждаваща или се очаква да бъде, по-вероятно е обучаемите да я запомнят след това. Проучване с fMRI (образна диагностика) при възрастни (Adcock et al., 2006) показва, че степента на активиране в системата за възнаграждаване (вентрална тегментална област и нуклеус акумбенс) и хипокампуса, подкорова структура, участваща в образуването на нови спомени, положително се съгласува с функционирането на паметта (вижте Фигура 5). Едно по-скорошно проучване с fMRI от Хауърд-Джоунс (2016) показа, че когато една учебна дейност стане ангажираща, тя предизвиква повишена активност в мрежата на системата за възнаграждаване в отговор на очакването на някакъв вид награда, напр. печелене на точки, социална похвала и др.
Какво точно се случва в нашия мозък? Когато се очаква една учебна дейност да бъде възнаграждаваща или полезна по някакъв начин, тя активира допаминергичните неврони в мрежата на системата за възнаграждаване. В резултат на това ставаме по-ангажирани в учебната дейност. Допаминът, освободен от допаминергичните неврони, засилва активността в невронните мрежи, като по този начин стимулира ученето, с което сме ангажирани. Активирането на системата за възнаграждаване също така усилва функционирането на нашите мрежи на вниманието. Когато сме заинтересовани и ангажирани с учебния процес, ние сме по-нетърпеливи да обърнем внимание на дейностите. Както ще видим в следващия модул, насочването на нашето внимание също е важно за ученето и улеснява по-доброто организиране на паметта.
По този начин очакването на награда създава реакция на приближаване и ни мотивира да се ангажираме повече с учебната дейност. Следователно преподавателите е необходимо да предизвикат реакции на приближаване.
Bulgarian 
English 
Greek 
Polish 
Spanish 
Dutch