Модул 3 – Ангажираност в учебния процес

Предишен урок
Next Lesson

Стратегии, които задействат системата за награждаване и ангажираност

Модул 3 – Ангажираност в учебния процес Какво казва образователната невронаука? Стратегии, които задействат системата за награждаване и ангажираност

Има голям спектър от стратегии, използвани рутинно от преподавателите, за да ангажират учащите в това отношение (Guilloteaux & Duornyei, 2008). Много малко от тези стратегии сами по себе си са били обект на целенасочено научно изследване от гледна точка на неврокогнитивните процеси, които са в тяхната основа.

– Howard-Jones и др. (2020:450)

Този раздел обсъжда четири базирани на изследвания стратегии, които могат да повлияят на системата за възнаграждаване на мозъка и да ангажират обучаемите в учебния процес (Howard-Jones et al., 2020:449-452). Тези четири стратегии са:

Моля, вземете под внимание, че различните обучаеми ще реагират по различен начин на тези стратегии. Следователно е важно да се експериментира и да се определи кои техники могат да доведат до реакция на приближаване при вашите обучаеми.

Награди

В образованието награди като точки, похвали, значки, имотикони с усмивки и т.н. обикновено се използват като положителни стратегии за засилване на мотивацията при учене (Dufrene, Lestremau & Zoder-Martell 2014; Wehby & Copeland 2000). Въпреки това ефектите и ползите от тези социални награди при обучение са поставени под въпрос от няколко образователни изследователи (Deci, Koestner & Ryan 1999). Неотдавна изследвания в областта на невронауката (Farooqi et al. 2007; Izuma, Saito & Sadato 2008; Howard-Jones, Jay, Mason & Jones 2016; Schultz 2016) показват, че социалните награди имат подобен ефект върху мозъка като например материалните награди, такива като получаване на пари или консумиране любима храна. И двата вида награди - и дори очакването на наградата - влияят върху освобождаването на невротрансмитера допамин.

Невроните, отговорни за освобождаването на допамин, са разположени във вентралната тегментална област в мозъчния ствол, и простират своите аксони към широк спектър от мозъчни структури, като неклеус акумбенс (nucleus accumbens), префронталната кора и хипокампуса. Освобождаването на допамин подобрява учебната дейност по три начина:

  1. Допаминът активира системата за възнаграждаване посредством мезолимбичния път, което ни прави по-нетърпеливи да се включим в учебната дейност и ни мотивира да работим усилено, за да получим наградата.
  2. Допаминът засилва невронната активност в префронталния кортекс посредством мезокортикалния път. Стимулите, свързани с награди, привличат и фокусират вниманието на учащите.
  3. Допаминът също изглежда играе съществена роля в хипокампуса за успешното кодиране и съхраняване на информация (Lisman, Grace & Duzel 2011).

DA [=dopamine] Смята се, че освобождаването на DA [=допамин] от междинния мозък играе важна роля при научаването да се свързват наградите и активното учене с получаването на награда и това освобождаване (на невротрансмитера, бел на прев.) може също да подобри организирането на декларативната памет.

– Howard-Jones & Jay (2016:70)

Използването на награди по този начин ангажира и насърчава ученето, повишава вниманието и улеснява създаването на нови спомени, като по този начин увеличава шанса наученото да бъде запомнено по-добре (Howard-Jones & Demetriou, 2009; Puig, Antzoulatos & Miller, 2014).

Несигурност относно получаването на наградата

Изследванията показват, че добавянето на елемент на несигурност относно получаването на наградата може да увеличи освобождаването на допамин (Fiorillo et al., 2003). Както Хауърд-Джоунс и Джей (2016:68) обясняват: настоящото разбиране предполага, че когато има несигурност относно предстояща награда, има бавно и продължително нарастване на допаминовата (DA) невронна активност между знака, подсказващ, че наградата може да бъде (или да не бъде) дадена и разкриването на резултата. (…) Увеличаването на допаминовата (DA) невронна активност по време на реагиране в отговор на несигурна награда (което може да бъде създадено от преподавателя или от достъпа до учебни ресурси) трябва да подпомогне ученето.

В случай на несигурност на наградата, правилен отговор или успешно изпълнена задача не води автоматично до обещаната награда. Факторът шанс (зарове, хвърляне на монета, колело на късмета) определя дали обучаемият „печели“ наградата или не или колко голяма е действителната награда. Наградите, които зависят от шанса, увеличават ангажираността на обучаемите, защото ги мотивират да търсят възможности да се опитват да спечелят награда. Оцелик и колеги (Ozcelik et al., 2013) демонстрират, че несигурността при наградите влияе положително върху значимостта на ученето и мотивацията. И накрая, несигурността относно получаването на награда има и предимството, че получените награди не отразяват колко учащият всъщност знае, а само колко късмет е имал той или тя в учебната игра. По този начин може също да се допринесе за положителен учебен климат във вашите часове.

Научните резултати предлагат базиран на игри подход към ученето, който увеличава емоционалната и/или мотивационната реакция чрез прекъсване на връзката обучение-награда посредством шанса, за да се насърчава по-голяма активност с цел получаване на награда, без да се застрашава самочувствието и социалната оценка.

– Howard-Jones & Holmes (2017:262)

Възнаграждаване на индивидуалния напредък

Важно е да се знае, че наградите би трябвало да се фокусират върху индивидуалния напредък и постижения, а не върху напредъка или постиженията на учащия във връзка с други учащи. Ако наградите се фокусират върху отделния обучаем, това може да повиши самочувствието му, което е от полза за обучението и може да го мотивира да учи повече. Сравнението с другите (състуденти, колеги и др., бел на прев.) може да предизвика безпокойство, страх или чувство за несигурност, като по този начин задейства реакция на избягване. В този случай обучаемият ще се откаже от възможността за учене.

Не на последно място, повече не означава по-добре. Неотдавнашно изследване (Apitz & Bunzeck, 2013) показва, че освобождаването на голямо количество допамин намалява ефективността на обучението, докато освобождаването на малко количество подобрява неговата ефективност.

  • Обяснете със свои думи защо е по-вероятно да запомним наученото, когато то се свързва с награда.
  • Каква е ролята на допамина?
  • Обяснете със свои думи защо несигурността относно получаването на награда може да подобри ученето и мотивацията?
  • Върху какъв вид напредък и постижения трябва да се фокусират наградите? Защо?

Новост и любопитство

Независимо от източника, тези „искри“ на любопитство споделят едно общо нещо: съществуването на информационна празнина – пространство без съдържание, което се простира директно между знанието и незнанието. Това е невидима когнитивна бариера, разделяща разочарованието и наградата. – Mussalam (2017:12)

Новите неща привличат вниманието и интереса ни. Те разпалват нашето любопитството. Искаме да запълним информационната празнина между това, което вече знаем, и новия (учебен) опит. Новостта и любопитството ни правят нетърпеливи да подходим към дадена учебна дейност и те ни мотивират да се включим в нея, за да задоволим любопитството и незнанието си. Въпреки това, „липсващата“ информация в новата учебна дейност не трябва да бъде нито твърде малко, нито твърде много. Ако информационната празнина е твърде малка, учащите бързо ще загубят интерес. Ако тя е твърде голяма, те може да се обезсърчат. Оптималната комбинация на новото и любопитното се намира някъде по средата в зоната на развитие на учащите. „Уау“-моментите, които бързо преминават, трябва да се избягват.

Новостта и любопитството са възнаграждаващи за нашия мозък (Biederman & Vessel, 2006; Min Jeong Kang et al., 2009; Schomaker et al., 2015). Очакването да открием нещо ново или да задоволим любопитството си предизвиква освобождаването на допамин, който стимулира системата за възнаграждаване. Несигурността, свързана с новостта и любопитството, „може да повлияе на тоничните нива на допамина, предизвиквайки продължително душевно терзание, породено от загатването, че има вероятност за награда и действителното получаване на наградата“. (Howard-Jones & Jay 2016:66). Тази невронна реакция увеличава ангажираността с учебната дейност, защото учащите са заинтригувани и нетърпеливи да запълнят информационната празнина. Допаминът също така модулира невронната активност в мозъчните мрежи, свързани с възнаграждаването, като по този начин насърчава ученето: (1) той повишава активността в областите на префронталния кортекс, свързани с мрежите за внимание, и (2) играе важна роля в хипокампуса за успешното кодиране и съхранение на информацията (Lisman, Grace & Duzel 2011; Howard-Jones et al. 2020).

Вие можете да предизвикате любопитство и да създадете нещо оригинално като:

  • Започнете с нещо ново
  • Предложите интересни преживявания
  • Направите нещо неочаквано
  • Използвате различен подход
  • Смените мястото
  • Обяснете със свои думи защо новостта и любопитството могат да доведат до реакция на приближаване и да ангажират обучаемите в определена учебна дейност.
  • Посочете две стратегии, които можете да използвате, за да ангажирате вашите студенти.
  • По какви начини стимулирате студентите си да проявят любопитство в началото на вашите часове?

Предизвикателни задачи

Предизвикателните дейности привличат внимание към себе си и са по-запомнящи се, както и дават на обучаемия усещане за постижение.

– Tokuhama-Espinosa (2014:176-177)

Вероятно знаете от личен опит, че когато една задача или работа е (твърде) лесна, тя бързо става скучна. Когато е твърде трудна, от друга страна, може да предизвика разочарование и има вероятност вие да се откажете. И в двата случая вие се оттегляте от учебната дейност, тъй като няма достатъчно предизвикателство или пък то е твърде много. Същото важи и за нашите студенти.

Определяне на подходящото ниво на предизвикателство (Pitch at appropriate level of challenge, Derek & Darlington, 2020:520). Ако искаме да ангажираме и мотивираме студентите да учат, важно е да помислим за правилния баланс между твърде лесно и твърде трудно, така че учебната дейност да предлага реално предизвикателство, което студентите да искат да поемат. Предизвикателствата би трябвало да се измерват според средното ниво на развитие на студентите (Daniels, 2010). Освен това е от полза за тяхното обучениет, ако разделим големите предизвикателни задачи на по-малки, по-лесни за справяне (LeDoux & Phelps, 2008). Както беше упоменато по-рано, тук няма универсална рецепта, която да е приложима за всички: това, което е предизвикателство за един студент, може да не е предизвикателство за друг.

Предизвикателствата задействат освобождаването на два невротрансмитера в мозъка: допамин и норепинефрин. Неотдавнашно изследване (Schulz 2016) показва, че допаминергичните неврони са по-активни в предизвикателна ситуация, комбинирана с някакъв вид поемане на риск (т.е. има несигурност на наградата). Тези допаминергични неврони простират своите аксони към широк спектър от мозъчни структури, като нуклеус акумбенс (nucleus accumbens), префронталната кора и хипокампуса, като по този начин влияят на невронната активност в тези области, участващи във възнаграждаването и ученето. В резултат на това невронните мрежи стават по-издържливи. Следователно предизвиквикателствата към обучаемите е интересна и важна стратегия на преподаване за насърчаване на обучението на студентите.

Невротрансмитерът норепинефрин (адреналин) е най-известен с ролята си при реакциите на стрес. Норепинефринът повишава нашата бдителност и внимание. Както ще видим в следващия модул за вниманието, норепинефринът модулира мрежата за предупреждаващо внимание (Posner, 2011). Тази мрежа на вниманието отговаря за постигането и поддържането на висока чувствителност към входящата информация. Повишеното внимание прави по-вероятно учебната дейност да бъде запомнена. По-конкретно, Вогел и Швабе (Vogel & Schwabe, 2016:3) заявяват, че стресът малко преди или след представянето на нова информация обикновено засилва последвалата функционалност на паметта. Твърде много стрес обаче има отрицателно въздействие върху вниманието, ученето и организирането на паметта (LeDoux & Phelps, 2008). Стресът намалява капацитета на системата на работна памет в страничния префронтален кортекс (Gazzaniga, 2019:418).

Фигурата по-долу, взета от Вогел и Швабе (Vogel & Schwabe, 2016:3), илюстрира кога стресът насърчава ученето и кога го влошава. Освен това, ако стресът продължи за дълъг период от време, той може дори да увреди хипокампуса (Gazzaniga et al., 2019).

Излагането на продължителен или повтарящ се стрес, както и стресът по време на критични периоди от развитието на мозъка, могат също да имат силно въздействие върху ученето и паметта при децата, което трябва да бъде изяснено по-добре, за да се противодейства на уврежданията, които те могат да причинят.

– Vogel & Schwabe (2016:7)

В заключение, предизвикателство и малко стрес по време на обучението водят до по-добро запаметяване и учене.

  • Защо включването на предизвикателства е важно за ученето?
  • Какво се има предвид под Определяне на подходящо ниво на предизвикателството?
  • Обяснете кои два невротрансмитера се освобождават в мозъка чрез предизвикателни учебни контексти.
  • Кога стресът насърчава ученето? А кога му пречи?

Споделяне на информация и внимание

Вълнуващ нов домейн тества как изпълнението на учебните задачи може да бъде повлияно не само от присъствието на други учащи, но и от комуникация с тях, която се осъществява чрез съобщаване на правила, съвети или други форми на изрични инструкции.

– van Duijvenvoorde et al. (2016:143)

Ние, хората, сме социални същества. От еволюционна гледна точка съвместният живот в групи беше от решаващо значение за нашето оцеляване: като група бяхме по-силни срещу заплахи и врагове; ловът и търсенето на храна също бяха по-лесни като група, отколкото сами. Социалното познание е здраво заложено в мозъците ни (Gazzaniga, 1985). Всъщност от ранна детска възраст ние се учим чрез взаимодействие с другите.

Социалното знание е здраво заложено в нашия мозък (Gazzaniga, 1985). Всъщност от ранна детска възраст ние се учим чрез взаимодействие с другите. В своя мета-анализ Хати (Hattie, 2012) демонстрира, че използването на дидактически методологии като взаимодействие на учащите, кооперативно обучение и наставничество от състуденти (в друг контекст може още да са: съученици, колеги и т.н.; идеята е да е човек/хора, принадлежащ/и към същата социална група, особено въз основа на възраст, степен или статус., бел. на прев.) оказва положително въздействие върху учебните резултати на обучаемите. Както се казва в поговорката: две глави мислят по-добре от една! Работата по двойки или обсъждането на идеи и споделянето им по различни начини един с друг може да е от полза за обучението на нашите студенти.

За нашия мозък положителната социална среда са наградите (Steinberg, 2008; Blakemore and Mills, 2014). Споделянето на информация с другите или съвместната работа по едни и същи задачи включва споделено внимание. Споделянето на внимание предизвиква освобождаването на допамин и следователно увеличава активността в системата за възнаграждаване (Fleissbach et al., 2007; Schilbach et al., 2010). По този начин партньорското сътрудничество или кооперативното учене улеснява реакцията на приближаване: мотивира учащите и ги насърчава да се ангажират повече с учебната дейност, което прави по-вероятно, че те ще се учат от нея.

Стимулирането на положителни взаимодействия, партньорското сътрудничество с други учащи и кооперативното обучение са интересни и ефективни стратегии на преподаване, които насърчават обучението на нашите студенти. Някои допълнителни ползи са (Tokuhama-Espinosa 2016:207-208) следните:

  • развитие на емпатия
  • оценяване на други гледни точки
  • развиване на способността да се изслушват идеите на другия и да им се отговаря
  • съобразен с възрастта обмен на информация
  • обясняване на информацията с алтернативни форми или речник.
  • Обяснете защо стратегията „споделяне на информация и внимание“ може да е от полза за обучението на вашите студенти.
  • Дайте 2 примера за стратегии на преподаване, базирани на стратегията „споделяне на информация и внимание“.
  • Посочете 3 допълнителни ползи от споделянето на информация и внимание, освен насърчаването на ученето на студентите.
Предишен урок
Обратно към Lesson
Next Lesson
bg_BGBulgarian
bg_BGBulgarian en_USEnglish elGreek pl_PLPolish es_ESSpanish nl_BEDutch