Основни / първични емоции

Различните изследователи класифицират емоциите с известни неголеми разлики: 

Пол Екман (Ekman: 2011), в последното си изследване, идентифицира седем основни емоции (гняв, изненада, отвращение, наслада, страх, тъга и презрение); (първоначално неговата класификация съдържа шест основни емоции, в тази работа той добавя още една основна емоция – отвращение).

Робърт Плутчик (Plutchik: 1962) предлага осем основни емоции (гняв, очакване, радост, доверие, страх, изненада, тъга и отвращение), представени в неговото популярно „колело на емоциите“. Изследователи от Института по невронаука и психология към Университета в Глазгоу идентифицират четири категории емоции (щастие, тъга, страх/изненада и отвращение/гняв).

Всяка първична емоция има определена цел и функционалност и може да бъде адаптивна (здравословна) или неадаптивна (нездравословна), както е показано в таблицата по-долу.

Характеристики на първичните/основните емоции

Терминът „първични емоции“ (Damasio, 1994, 131-134) се отнася до емоции, за които се предполага, че са вродени. Те са се развили по време на човешката еволюция, за да осигуряват бързи ответни реакции в случай на непосредствена опасност, т.е. основни поведенчески реакции от типа „бий се или бягай“.

От гледна точка на невронауката, те „зависят от лимбичните вериги, като амигдалата и предна цингуларна кора (на човешкия мозък – бел. на прев.) са главните играчи“ (Damasio, 1994, 133).

И така, първичните (или основни) емоции са нашите най-фундаментални и директни първоначални реакции към събитие или ситуация (напр. изпитване на тъга след загуба или страх при възприемане на заплаха).

Първични емоции – характеристики. Те са:

  • от решаващо значение за оцеляването,
  • функционално адаптивни,
  • вродени и универсални,
  • различни афективни състояния,   
  • заложени в мозъка ни (не изискват специално обучение).

Основните / първичните емоции от гледна точка на невронауката

Страхът е мощна емоция, която играе важна роля за оцеляването – предизвиква реакции от типа „бий се или бягай“.

Много изследвания на fMRI (функционално магнитно резонансно изображение) подкрепят хипотезата, че амигдалата е най-важният център на реакцията за страх (LeDoux, 1998).

Няколко аспекта на проявяването на страха се приписват на амигдалата:

  • определяне на условията, причиняващи страха (Davis, 1992; LeDoux, 2007),
  • иницииране на предизвикано от страх поведение в отговор на стресиращи фактори (Weiskrantz, 1956; Blanchard and Blanchard, 1972; Prather et al., 2001; Izquierdo et al., 2005; Machado et al., 2009),
  • създаване на памет за стимули, свързани със страха (Cahill et al., 1995; Hamann, 2001).

Гневът може да бъде особено силна емоция, характеризираща се с чувство на враждебност, възбуда, разочарование и антагонизъм към другите.

Подобно на страха, гневът може да играе роля в реакцията на тялото ви от типа „бий се или да бягай“.

Орбитофронталната кора е локацията на гнева, поради връзката му с плячката.

Много проучвания с fMRI (функционални магнитни резонансни изображения) навеждат на мисълта, че взаимодействието между орбитофронталната кора и амигдалата води до регулиране на гнева (Coccaro et al, 2007; Fulwiler et al, 2012).

Активността на амигдалата е свързана с инициирането на страх, докато орбитофронталната кора участва в неговото потушаване (Milad и Rauch, 2007; Siep et al, 2018).

Тъга: е емоция, причинена от загуба и безпомощност (Motoki, Sugiura, 2018), или е свързана с невъзможност да се получи желаното нещо (награда), или наказание за получаване на вредни неща (Gu et al, 2016).

Предната цингуларна кора (ПЦК) е свързана с тъгата (Godlewska et al., 2018; Ramirez-Mahaluf et al, 2018a,b). ПЦК също е свързана с тъгата поради ролята си в страданието; много проучвания предполагат, че ПЦК също участва в чувство на болка или страдание и депресия (Taylor et al, 2018).

Смисълът на човешкия живот се свързва до голяма степен със стремежа към щастие.

Има две различни концепции за щастие: хедонично щастие и евдемонично щастие (Simeng Gu et al., 2019).

  • Хедоничното щастие е свързано с физическо или психологическо удоволствие.
  • Евдемоничното щастие е свързано с постигането на лични цели или с изразяването на нашия потенциал, нашите способности. (Berridge, Kringelbach, 2011).

Щастливи събития и от двата вида активират вентралната префронтална кора (включително орбитофронталната кора) (Kringelbach, 2005).

В експеримент с функционален магнитен резонанс (fMRI), Ролс и колеги (Rolls et al., 2008) установяват, че активирането във вентралната префронтална кора, цингуларната кора и вентралния стриатум са свързани с положителното хедонично състояние.

Емоцията „отвращение“ обикновено се преживява като чувство на погнуса, предизвикано от обидни стимули, във физическо или морално отношение.

Няма съгласие сред учените в сферата на невронауката относно мозъчната област, отговорна за генерирането на отвращение, както и относно природата на самата емоция.

Някои изследователи защитават мнението, че инсулата е локацията за генериране на емоцията отвращение и че тя се различава от гнева и страха, докато други, въз основа на мета-анализ на данни от образната диагностика, установявят, че предната инсула не е по-активна по време на обработка на емоцията отвращение в сравнение с обработването на други емоции, такива като гнева (Wager et al., 2007; Oaten et a.l, 2018a,b).

Емоцията „изненада“ предупреждава индивида за всякакви отклонения от очакванията, независимо от стойността на резултата (Litt et al., 2011; Fouragnan et al., 2018).

Според мета-анализи на проучвания с fMRI (функционални магнитни резонансни изображения), мозъчните региони, индуциращи изненада, са предимно субкортикални (т.е. подкорови), включително амигдалата и стриатума, както и някои кортикални региони, като вентромедиалната префронтална кора и цингуларната кора (Behrens et al., 2009; Bartra et al., 2013).

bg_BGBulgarian