Както твърдят Ралф Адолфс и Даниел Кенеди “, „социалният мозък и неговата дисфункция и възстановяване трябва да се разбират не от гледна точка на специфични структури, а по-скоро от гледна точка на тяхното взаимодействие в широкомащабни мрежи“ и че „никой социален процес не може да бъде приписан само на една структура; вместо това е необходимо мозъчните функции да се разглеждат като мрежа” (Kennedy, Adolphs, 2012, 559–572/1).
За да идентифицират мозъчните области, вземащи участие в социалното поведение, Даниел Кенеди и Ралф Адолфс (2012) правят обзор на проучванията на лезиите на пациенти с мозъчни увреждания и активирането на fMRI при здрави участници. Частта А на следващата фигура изброява отделните мозъчни структури, участващи в социалното поведение, а частта Б маркира четири мозъчни мрежи , които определят социалното поведение и които свързват тези областти заедно:
Важната роля на амигдалата в изграждането и поддържането на социалните мрежи също е потвърдена от Джоунс и неговите колеги (Jones et al., 2020). Според авторите се предполага, че амигдалата проследява визуални сигнали в социалните взаимодействия, като лицеви стимули, жестове и изражения (Bickart et al, 2011, 2012). По-голяма амигдала предоставя на индивида предимства при обработката на невербални социални сигнали (Bickart et al, 2011, 2012).
В допълнение, амигдалата проследява стойността на наградата получена в резултат на социалното взаимодействие. Индивидите с по-голям обем, по-висока плътност на сивото вещество или по-високо ниво на активиране на амигдалата са склонни да възприемат социалното взаимодействие като по-интересно и с по-висока стойност на наградата, което от своя страна ги подтиква да развиват повече социални връзки (Bickart et al, 2012; Zerubavel et al, 2015; Liu et al, 2019).
Функционалната свързаност между амигдалата и орбитофронталната кора (OФК) е от решаващо значение за разпознаването на изражението на лицето, развитието на социална стратегия, осмислянето на социалното възнаграждение, просоциалното поведениеи т.н. (Hampton et al, 2016; Kwak et al, 2018). Изследователите като цяло постигат съгласие, че функционалната свързаност на амигдала-OФК стабилно и положително предопределя разликите в размера на социалната мрежа сред индивидите (Hampton et al, 2016; Kwak et al, 2018).
Друг невербален стимул, оказващ влияние върху мрежата на амигдалата е миризмата – това е вид социален сигнал, който предава информация за индивида, като пол, заболяване и емоционално състояние; следователно индивиди с висока обонятелна чувствителност са в състояние да идентифицират социални сигнали от миризмата на тялото на другите, което води до социално взаимодействие (Zou et al, 2016). (Han, 2021).
Ментализиране е термин, който понякога се използва взаимозаменяемо с теория на ума (TеУ), като и двете обикновено се отнасят до когнитивните процеси, включени в разбирането на намеренията, желанията или вярванията на друг човек. „Мрежата на ментализиране“ включва области на мозъка, за които е доказано, че се активират, когато някой мисли за психичните състояния на друг човек. (Kilroy, Aziz-Zadeh, 2017)
Ментализирането дава възможност да се развие способността за съпричастност и сътрудничество, точно да се тълкува поведението на другите хора и дори те да бъдат мамени, ако е необходимо (Mitchell, J., Heatherton, T., 2009: 955).
Индивидите с по-големи обеми на OФК (орбитофронтална кора) имат по-висока способност за ментализиране и следователно по-сложни социални отношения (Powell et al., 2012).
ПФК (префронталната кора) е основната мозъчна област в мрежата за ментализиране. ВмПФК (вентромедиалната префронтална кора) и OФК (орбитофронталната кора) участват в частта, отговорна за емоциите в теорията на ума и основната им функция е разбирането на емоционалното състояние на другите (Abu-Akel, Shamay-Tsoory, 2011) (Han et al, 2021).
Една от важните роли на ПИК (предната инсуларна кора) е да обработва междуличностна емоционална информация, включваща съчувствие, емпатия и разбиране на чувствата на другите (Pillemer et al., 2017; Spagna et al., 2018) (Han et al., 2021).
Невронната система за огледално възприемане отговаря главно за осъществяването на имитационни действия и за разбирането на действията на другите хора (Ikeda et al., 2019). Такива мозъчни области като долната фронтална извивка (ДФИ), долната париетална лобула (ДПЛ) и горната темпорална бразда (ГТБ) влизат в състава на невронната система за огледално възприемане .
Задната горна темпорална бразда (ЗГТБ) е специализирана в разбирането и имитирането на невербалните социални сигнали на другите, като движения на тялото, поглед на очите, така и с движения на устата (Deen, Saxe, 2019).