Социални невронни мрежи

Както твърдят Ралф Адолфс и Даниел Кенеди, „социалният мозък и неговата дисфункция и възстановяване трябва да се разбират не от гледна точка на специфични структури, а по-скоро от гледна точка на тяхното взаимодействие в широкомащабни мрежи“ и че „никой социален процес не може да бъде приписан само на една структура; вместо това е необходимо мозъчните функции да се разглеждат като мрежа” (Kennedy, Adolphs, 2012, 559–572/1).

За да идентифицират мозъчните области, вземащи участие в социалното поведение, Даниел Кенеди и Ралф Адолфс (2012) правят обзор на проучванията на лезиите на пациенти с мозъчни увреждания и активирането на fMRI при здрави участници. Частта А на следващата фигура изброява отделните мозъчни структури, участващи в социалното поведение, а частта Б маркира четири мозъчни мрежи , които определят социалното поведение и които свързват тези областти заедно:

  1. Мрежа на амигдала. Тя включва орбитофронталната кора, темпоралната кора и амигдалата. Функциите на тази мрежа варират от задействане на емоционални реакции до откриване на социално значими стимули.

Важната роля на амигдалата в изграждането и поддържането на социалните мрежи също е потвърдена от Джоунс и неговите колеги (Jones et al., 2020). Според авторите се предполага, че амигдалата проследява визуални сигнали в социалните взаимодействия, като лицеви стимули, жестове и изражения (Bickart et al, 2011, 2012). По-голяма амигдала предоставя на индивида предимства при обработката на невербални социални сигнали (Bickart et al, 2011, 2012).

В допълнение, амигдалата проследява стойността на наградата получена в резултат на социалното взаимодействие. Индивидите с по-голям обем, по-висока плътност на сивото вещество или по-високо ниво на активиране на амигдалата са склонни да възприемат социалното взаимодействие като по-интересно и с по-висока стойност на наградата, което от своя страна ги подтиква да развиват повече социални връзки (Bickart et al, 2012; Zerubavel et al, 2015; Liu et al, 2019).

Функционалната свързаност между амигдалата и орбитофронталната кора (OФК) е от решаващо значение за разпознаването на изражението на лицето, развитието на социална стратегия, осмислянето на социалното възнаграждение, просоциалното поведениеи т.н. (Hampton et al, 2016; Kwak et al, 2018). Изследователите като цяло постигат съгласие, че функционалната свързаност на амигдала-OФК стабилно и положително предопределя разликите в размера на социалната мрежа сред индивидите (Hampton et al, 2016; Kwak et al, 2018).

Друг невербален стимул, оказващ влияние върху мрежата на амигдалата е миризмата – това е вид социален сигнал, който предава информация за индивида, като пол, заболяване и емоционално състояние; следователно индивиди с висока обонятелна чувствителност са в състояние да идентифицират социални сигнали от миризмата на тялото на другите, което води до социално взаимодействие (Zou et al, 2016). (Han, 2021).

  1. Мрежа на ментализиране. Този сбор от структури, свързани с мисленето за вътрешните състояния на другите, включва опорната темпорална бразда и предната темпорална кора, осигурявайки механизъм за разбиране на действията на другите.

Ментализиране е термин, който понякога се използва взаимозаменяемо с теория на ума (TеУ), като и двете обикновено се отнасят до когнитивните процеси, включени в разбирането на намеренията, желанията или вярванията на друг човек. „Мрежата на ментализиране“ включва области на мозъка, за които е доказано, че се активират, когато някой мисли за психичните състояния на друг човек. (Kilroy, Aziz-Zadeh, 2017)

Ментализирането дава възможност да се развие способността за съпричастност и сътрудничество, точно да се тълкува поведението на другите хора и дори те да бъдат мамени, ако е необходимо (Mitchell, J., Heatherton, T., 2009: 955).

Индивидите с по-големи обеми на OФК (орбитофронтална кора) имат по-висока способност за ментализиране и следователно по-сложни социални отношения (Powell et al., 2012).

ПФК (префронталната кора) е основната мозъчна област в мрежата за ментализиране. ВмПФК (вентромедиалната префронтална кора) и OФК (орбитофронталната кора) участват в частта, отговорна за емоциите в теорията на ума и основната им функция е разбирането на емоционалното състояние на другите (Abu-Akel, Shamay-Tsoory, 2011) (Han et al, 2021).

  1. Мрежа на емпатията Структурите, които участват, когато индивидите изпитват емпатия към другите, включват инсулата и цингуларната кора. Мрежата на емпатията може да приписва намерения на другите, нещо, което ние, хората, правим автоматично. Наистина, хората изглежда са принудени да приписват намерения и други психологически мотиви дори на нехуманоидни същества и на абстрактни анимации.

Една от важните роли на ПИК (предната инсуларна кора) е да обработва междуличностна емоционална информация, включваща съчувствие, емпатия и разбиране на чувствата на другите (Pillemer et al., 2017; Spagna et al., 2018) (Han et al., 2021).

  1. Мрежа на възприятието (още известна като „мрежата за огледално възприемане – стимулиране – действие“). Активира сe при наблюдение на действията на другите; тази мрежа включва невронните системи за огледално възприемане на париеталната и премоторната кора (посочени подробно на Фигура Б); смята се също, че участва в развитието на нашата представа за себе си . (Kolb, Whishaw, 2007, 569-70)

Невронната система за огледално възприемане отговаря главно за осъществяването на имитационни действия и за разбирането на действията на другите хора (Ikeda et al., 2019). Такива мозъчни области като долната фронтална извивка (ДФИ), долната париетална лобула (ДПЛ) и горната темпорална бразда (ГТБ) влизат в състава на невронната система за огледално възприемане .

Задната горна темпорална бразда (ЗГТБ) е специализирана в разбирането и имитирането на невербалните социални сигнали на другите, като движения на тялото, поглед на очите, така и с движения на устата (Deen, Saxe, 2019).

bg_BGBulgarian