Торихос-Муелас М., Гонсалес-Вилора С. и Бодок.Осма А. Р. (Torrijos-Muelas M, González-Víllora S, Bodoque-Osma AR, 2021) посочват, че невромитът не е нова концепция, тъй като е въведен за първи път през 80-те години на миналия век от неврохирурга Алън Крокард. Той е описан като научно неточно разбиране на мозъка в медицинската култура (Howard-Jones, 2010). След това изследователските проучвания започват да подчертават широко разпространеното присъствие на невромитовете и тяхната устойчивост, особено сред хората, които имат пряко отношение към образованието (Howard-Jones et al., 2009· Dekker et al., 2012· Howard-Jones, 2014· Ferrero et al., 2016· Düvel et al., 2017· измежду множеството изследователи в тази област). Невронауката оказва влияние върху образованието и тези две области се обединяват в нова област, наречена „Невропедагогика“ или „Неврообразование“. Въпреки това нарастващият интерес към връзката образование-мозък не съответства на правилното използване на резултатите от изследванията. През 2007 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупредава за неправилните схващания за мозъка сред преподавателите, определяйки ги като невромитове. П. А. Хауърд-Джоунс (Howard-Jones, P. A., 2014) отбелязва, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Organisation for Economic Co-operation and Development [OECD], 2002) дефинира невромитовете като „погрешни схващания, генерирани от неразбиране, погрешно четене, или погрешно цитиране на научно установени факти (чрез изследване на мозъка), за да посочи, че е необходимо използване на изследвания на мозъка в образованието и други контексти” (стр. 111). През същия период Херкулано-Хуцел (Herculano-Houzel, 2002) публикува първото проучване на знанията за мозъка. Тя включва 95 твърдения с множествен избор, 83 свързани с информацията, с която широката общественост разполага, относно изследванията на мозъка и няколко невромитове. Пет години по-късно ОИСР пишат за разпространението на невромитовете относно: (а) критични периоди, (б) тригодишната възраст като период, когато всичко важно се определя, (в) знанието и говоренето на много езици (полиглотство/мултилингвизъм), (г) домининирането на лявото или дясното полукълбо на мозъка при хората и, че (д) само 10% от нашия мозък се използват, като за най-широко разпространените невромитове.