2. Какво дава невропедагогиката на преподавателите?

В научната литература по въпросната област много често се срещат различни резултати: изследвания, които показват ефективността на един метод, и други, които отразяват обратното. Понякога е безполезно да се сравняват образователни методи, защото всичко зависи от детайлите, тоест от множеството променливи, които влизат в действие при всеки метод. Въпреки това, обикновено класифицираме дидактическите методи според една от техните променливи и обикновено не тази променлива определя тяхната ефективност. Следователно, когато провеждаме образователни изследвания, трябва да правим разлика между проучвания, които ни информират за предполагаемата ефективност на някои методи по отношение на други, и изследвания, които директно се опитват да открият кои фактори са тези, които споделят методите, които в крайна сметка се оказват ефективни . Много от тези фактори са свързани с това как мозъкът учи.

Няма безпогрешна рецепта за всичко, именно преподавателят е този, който ще има последната дума, когато става въпрос за приспособяване на методите за постигане на най-добри резултати. И за това е от решаващо значение да се знаят принципите на обучение, подкрепени от научни доказателства. В този смисъл, вместо да говорим за преподаване, основано на доказателства, трябва да говорим за преподаване, разполагащо с информация за доказателства (Ruiz Martín, 2020). Не става въпрос за стриктно прилагане на специфични методи, които науката е анализирала в конкретни ситуации, а за планиране и коригиране на методите според особеностите на ситуацията, с помощта на това, което науката може да ни каже за това кои фактори водят до по-добро учене, почерпено от знанието, което ни дава невронауката.

Откакто научните постижения за начините, по които мозъкът се развива и учи, достигат до широката общественост, в образованието се прокрадват множество псевдонаучни митове, възникнали от погрешно представяне или погрешно тълкуване на научни открития. Тези митове са проблем, защото ни объркват и ни подвеждат да вземаме решения и да полагаме усилия в полза на практики, които не разполагат с никакви доказателства. Като цяло те водят до загуба на време, което бихме могли да посветим на по-ефективни дейности, а в най-лошия случай могат да имат отрицателно въздействие върху ученето. Някои от тези псевдонаучни митове за ученето са (Sousa, 2011):

• Хората учат най-добре, когато получават информация в предпочитания от тях стил на учене (слухов, визуален и т.н.).
• Среда, която е богата на стимули, подобрява развитието на мозъка на децата в предучилищна възраст.
• Известни разлики в доминирането на едното мозъчно полукълбо над другото помагат да се обяснят някои от разликите между учащите.
• Използваме само 10% от мозъка.
• В детството има критични периоди, след които вече не е възможно да се научат някои неща.

Според Бато, Фишър и Лена има единадесет ключови аспекта на мозъка, които ни позволяват да задълбочим образователната практика (Battro, Fischer & Léna, 2008):

1. Образованието променя връзките на мозъка, така че в зависимост от това какво е образованието, то ще генерира по-критични и размишляващи хора, импулсивни или покорни.
2. Действията с цел засилване на положителното въздействие са ключови в ученето.
3. Трябва да се използват образователни стратегии, които генерират положителни емоции, така че ученето да е свързано с удоволствие.
4. Обучаем, на когото е позволено да решава, оценява, свързва и т.н. и който чувства мотивиращата нужда да го направи, ще създаде по-добър невронен субстрат, който ще му позволи да асимилира по-добре новите знания.
5. Съвместното и кооперативното обучение е по-смислено и включва активирането на много повече невронни мрежи.
6. По-богатите и разнообразни занятия, които включват иновативни и изненадващи елементи, позволяват да се подобри вниманието, в процеса на неговото формиране.
7. Стимулирането на мотивацията на учащите и запознаването им с модели как да се научат да се мотивират сами, е ключът към поддържането на вниманието и импулс да се научат как да учат.
8. Отношението на преподавателя е ключово при възприятието на учащите на това, което учат и въобще на ученето като такова и той / тя трябва да служат като модел.
9. Многоаспектното обучение, което включва интелектуални, артистични, психомоторни и т.н. елементи, активизира по-широки области на мозъка, в резултат на което се реализира по-добро овладяване на наученото и се усвояват по-добри умения за прилагането му.
10. От съществено значение е да се вземат под внимание периодите на съзряване на мозъка и да не се изпреварват, тъй като това може да има вреден ефект в учебния процес.
11. Хроничният стрес е най-големият враг на ученето, тъй като допринася за формирането на импулсивни личности с по-малка способност за самостоятелно вземане на решения.