Внимание... какво се съдържа в названието?

Всеки знае какво е внимание. Това е завладяването на ума в ясна и ярка форма, от един от няколко едновременно възможни обекта или от една мисъл от поредица мисли. Фокусирането, концентрацията на съзнанието са неговата същност. Това предполага оттегляне от някои неща, за да се заемем ефективно с други, и е състояние, истинската противоположност на което е състоянието на обърканост, и разсеяност.

– William James (1890)

Както е посочено в описанието на Уилям Джеймс по-горе, вниманието интуитивно изглежда доста прост когнитивен процес. През последните три десетилетия изследванията на невронауката показват, че вниманието изглежда е по-сложно. Ако погледнете двете дефиниции от невронауката по-долу, простият когнитивен процес вече не звучи толкова просто и включва различни сложни процеси.

Вниманието се отнася до всички механизми, чрез които мозъкът избира информация, усилва я, канализира я и задълбочава нейната обработка.

– Dehaene (2020:147)

Вниманието е процесът, чрез който определена информация се селектира за по-нататъшна обработка, а друга информация се отхвърля. Вниманието е необходимо, за да се избегне сензорно претоварване.

– Ward (2020:203)

Внимание, внимание!

Невъзможно е мозъкът да не обръща внимание; той винаги обръща внимание на нещо..

– Koenig (2010)

Нашият мозък винаги обръща внимание на нещо. Приканвам ви да се опитате да не обръщате внимание на нещо. Дори когато сме, така да се каже, „витаещи в облаците“, ние всъщност обръщаме внимание на нещо. Винаги има нещо, на което обръщаме внимание. Това обаче също така предполага, че пренебрегваме други неща в нашата непосредствена среда, защото не можем да обърнем внимание на всичко.

Следователно вниманието е основен механизъм в нашия мозък. Без този механизъм нашият мозък би се „сринал“ поради претоварване с информация. Когнитивният процес на вниманието обезпечава приоритет на определена информация в информационния поток, който навлиза в мозъка ни чрез нашите сетива или който се активира от нашите мисли. Или в тази връзка ако използваме две метафори:

(1) вниманието е като гърло на бутилка – тясно място, защото ограничава информационния поток към нашия мозък;

(2) вниманието е като текстов маркер, който подчертава важната информация в текста.

Какво определя приоритета?

Това може да бъде всичко. Много често обаче приоритетът се определя от нашето настоящо поведение или от целта, която се опитваме да постигнем. Например, ако сте жадни и искате да пиете, вниманието ви първо ще се насочи към чашата на масата, за да можете да я вземете и да я напълните от крана. След като хванете чашата, вниманието ви се измества към крана, за да можете действително да я напълните и т.н. В този случай говорим за целенасочен контрол : вашето внимание е насочено от настоящото поведение или цел. От друга страна, случаен стимул също може да привлече вниманието ви. Това се нарича контрол, задействан от стимули . Такъв е случаят например, когато внезапно чуете силен трясък зад себе си и вниманието ви автоматично е привлечено от него.

Съзнателно и несъзнателно внимание

Вниманието много често е несъзнателен процес. През повечето време не се налага да мислим на какво да обърнем внимание. Просто се случва. В обучението обаче нашите студенти често трябва да насочват вниманието си съзнателно, например по време на час или когато учат за предстоящ тест или изпит. Поддържането на вниманието е енергоемко и изисква усилия (понякога много).

Внимание и обучение

От всички фактори, които влияят на обучението, вниманието към изучавания материал е може би най-важното.

– Posner & Rothbart (2014:14)

Ролята на вниманието за кодирането в паметта изглежда е доста голяма. За да бъде информацията правилно кодирана в паметта, най-добре е тя да бъде цел на вниманието.

– Lindsay (2020)

Без внимание ученето е невъзможно, тъй като забелязването, подборът и приоритизирането на информация, свързана със задачите, са основни за процеса на обучение. Само ако вниманието ни е фокусирано върху точните части от информацията, тази информация може да бъде интегрирана и съхранена в невронни мрежи в дългосрочната памет, за да бъде запомнена и извлечена по-късно. Или, казано по друг начин: ако вниманието е насочено погрешно, обучението може да блокира. (Dehaene, 2020:149).

Тъй като вниманието определя наученото, мобилизирането на вниманието на нашите студенти е приоритет. Ако искаме те да научат нещо, трябва да сме сигурни, че привличаме вниманието им към важните неща, които искаме да усвоят. Така че за нас като преподаватели е изключително важно да помислим как можем да предизвикаме, насочим и поддържаме вниманието на нашите студенти върху това, което искаме те да научат.

bg_BGBulgarian