Б. Защо невромитовете продължават да присъстват в училищата и колежите?

Като разгледаме задълбочено изследванията върху невромитовете през последните години, можем да потвърдим, че те съществуват и продължават да съществуват сред учащи, преподаватели, инструктори, възпитатели и директори на училища. Разстоянието, което отделя невронауката и образованието все още е твърде голямо. Освен това има затруднения с достъпа до най-новите открития поради липсата на научна литература на родния език или поради слабости в научната комуникация. П. А. Хауърд-Джоунс (Howard-Jones, P. A., 2014) разкрива причините за липсата на знания сред преподавателите за невронауката и за мозъка. Някои от тях са посочени по-долу:

• Перспективите вървят заедно с препоръките: заинтересованите преподаватели и обучаеми често пропускат да вземат предвид, че невродидактиката е нещо повече от правдоподобна концепция – тя може да бъде и мит, когато се прилага неправилно. Например, перспективите по-горе често вървят заедно с препоръки като: „Нашият мозък иска ние да го използваме целия, а не само малка част“, „Използвайте двете мозъчни полукълба в еднаква степен“, „Обърнете внимание дали учите чрез слушане, гледане или докосване“.
• Препоръките вървят заедно с невромитовете. Многобройни емпирични изследвания разкриват широко разпространено одобрение на такива погрешни схващания по темата за обучението и мозъка както сред широката общественост, така и сред преподавателите-стажанти и редовните преподаватели (напр., Dekker et al., 2012·; Ferrero et al., 2016).Дори училищни директори, наградени учители и университетски преподаватели широко подкрепят невромитове, такива като:„използваме само 10% от мозъка си“, „разлики в ученето, дължащи се на използването на различните полукълба“ или „съществуване на стилове на учене” (Horvath et al., 2018; Zhang et al., 2019). 
• Невромитовете вървят заедно с образователните проблеми. От една страна, това представлява проблем, защото може да накара преподавателите да предадат неправилно съдържание и/или неефективни стратегии за учене на своите студенти. От друга страна, това може да доведе до разхищаване на „парите, времето и усилията“ на образователната система (Dekker et al., 2012·, p. 1) и да лиши преподавателите и обучаемите от възможности да изразходват ресурси за по-ефективни теории и методи (напр. преподаване на стратегии за учене или когнитивно активиране).
• Образователните проблеми могат да бъдат идентифицирани с интердисциплинарна комуникация. Изследването на невромитовете и как те се развиват може да предостави ценен източник на информация за предизвикателствата на интердисциплинарната комуникация между невронауката и образованието и за това как тези предизвикателства могат да бъдат идентифицирани. Осъзнаването, че съществува културна дистанция между невронауката и образованието, която трябва да бъде преодоляна, както и че има пристрастия, които изкривяват комуникацията по този път – може да подкрепи една безпристрастна оценка на напредъка в създаването на мост между тези различни дисциплини и на това, което е необходимо за завършването му.