Примерни невромитове във висшето образование

Въпреки че съществуват много теоретични описания на отделни невромитове, които очертават определени индивидуални аргументи или контрааргументи, само някои от тях са систематично описани по отношение на тяхната истинска същност, индивидуални погрешни заключения и подходящи контрааргументи (Grospietsch и Mayer, 2018 г; 2019; 2021а; 2021б; Grospietsch 2019). We selected those that University educators could possibly meet in Higher Education. 

1^st NEUROMYTH: Learning Styles 

Introductory video 

“Learning Styles- The Biggest Myth in Education” (14.26’)  

Description of the Neuromyth 

Torrijos-Muelas M., González-Víllora S., Bodoque-Osma, A. (2021) mention that closely related to education, we can find the neuromyth of the visual, auditory, and kinaesthetic (VAK) learning styles. There are three mythical conclusions about the learning styles. The first erroneous conclusion that can be drawn from this kernel of truth is that there are auditory, visual, haptic and intellectual learning styles, as Вестър (1975). The next erroneous conclusion drawn is that people learn better when they obtain information in accordance with their preferred learning style. Finally, the third erroneous yet widely disseminated conclusion is that teachers must diagnose their students’ learning styles and take them into account in instruction.  According to Grospietsch и Mayer (2021b), на ядрото на истината behind this neuromyth is that people differ in the mode in which they prefer to receive information (visually or verbally; e.g., Höffler et al., 2017).  

The effects of  the Neuromyth on Education 

As Torrijos-Muelas M., González-Víllora S., Bodoque-Osma, A. (2021) mention, even there is lack of evidence the neuromyth of the learning styles, it is one of the most deeply rooted belief among teachers, educators, and students. (Родригес Рато и др., 2013 г,  Делигианиди и Хауърд-Джоунс, 2015 г; Пападату-Пасту и др., 2017 г, 2018; Варас-Женестие и Ферейра, 2017 г; Zhang et al., 2019). Преподавателите съобщават, че са били научени за съществуването на стилове на учене по време на курсове за обучение, организирани от техните училища или образователните власти на техните правителства (Lethaby and Harries, 2016; Kim and Sankey, 2017; McMahon et al., 2019).  

М. Торихос-Муелас, С. Гонсалес-Вилора и А. Р. Бодок.Осмa (Torrijos-Muelas M., González-Víllora S., Bodoque-Osma, A., 2021) също добавят, че преподавателите във висшето образование използват този невромит в практиката си и това, което е по-драматично в случая е, когато преподавател посочи, че няма емпирични доказателства за обучение въз основа на ВСК (Rohrer and Pashler, 2012; Grospietsch и Mayer, 2018 г), 46% твърдят, че биха имали полза от използването му в часовете си (Newton and Miah, 2017). Предишни доклади обаче потвърждават, че няма връзка между самооценката на обучаемите относно техния предпочитан стил на учене и стила, който преподавателят им приписва (Papadatou-Pastou et al., 2018), с <50% съгласие между самооценката на учащия и въпросника за стила на учене (Krätzig and Arbuthnott, 2006). Факт е, че ние не учим, използвайки само едно сетиво, а обучението основаващо се на ВСК не обяснява как мозъкът учи (Geake, 2008; Dekker et al., 2012·). Използването на това като теория или валидно обяснение е просто учебна евристика, базирана на наблюдения (Schwartz, 2015), прекалено опростяване (Purdy and Morrison, 2009), и повече от съмнителна практика (Bailey et al., 2018). В съответствие с предишни изследвания, този невромит все още се появява в обучението, образователни степени, университети или книги (Gleichgerrcht и др., 2015 г; Lethaby and Harries, 2016; Kim and Sankey, 2017; Grospietsch и Mayer, 2018 г; McMahon et al., 2019; Tan and Amiel, 2019), понякога като обща образователна тенденция (Papadatou-Pastou et al., 2018). Нещо повече, някои преподаватели настояват, че възнамеряват да продължат да работят въз основа на този възглед в класните си стаи, дори да знаят, че това е невромит (Newton and Miah, 2017; Tan and Amiel, 2019). 

How to ‘spot’ Neuromyth –Научната перспектива  

To spot a neuromyth you need to look for scientific evidence. Even it is true that there may be preferences and, perhaps more importantly, that presenting information in multiple sensory modes can support learning, Vester’s model of learning styles is not even logically consistent, because it compares three sensory channels to an ‘intellectual’ learning style (Looß, 2001). Тестовете на стиловете на учене са ненадеждни от гледна точка на измерване и не са в състояние да категоризират точно хетерогенни групи от обучаеми (Coffield et al., 2004; Пашлер и др., 2008 г). Освен това няма емпирично доказателство confirming the effectiveness of considering students’ learning styles in instruction (Уилингам и др., 2015 г). Regardless of the mode in which it is presented, information must be meaningfully processed, repeated and elaborated. In addition Howard-Jones, P. A. (2014) mention that if a person feels that they learn best by writing the content down in their own words, this is not because they then see what they have written down, but rather because writing something down in one’s own words serves as an elaboration strategy (Grospietsch и Mayer, 2021b). 

Допълнителни ресурси  

2^nd NEUROMYTH: Блокираното обучение е по-добро от преплитането 

Описание на невромита и на предпоставките за него

A neuromyth that has to date largely been addressed in the context of cognitive psychology and ‘desirable difficulties’ (e.g., Бьорк и Бьорк, 2011 г; Липовски и др., 2015 г) is the notion that блокираното обучение е по-добро от преплитането (Grospietsch и Mayer, 2019 г). According to Grospietsch (2019), the kernel of truth underlying this neuromyth is that instructional designs in which the learning content is systematically structured facilitate positive learning effects among students (e.g., Хати, 2009 г).  

Ефектите на невромита върху образованието – изводи от мита

От това се прави погрешното заключение, че обучаемите се претоварват, когато учебните теми не се преподават една след друга по структуриран, последователен начин. Следователно преподавателите, които вярват в този невромит, могат да проектират учебните дейности по съответния начин. Подобно предположение е, че усвояването на знания от учащите е по-устойчиво, когато учебният процес е опростен, а бързият и лесен успех по време на обучението подобрява дългосрочното запаметяване на учебното съдържание от обучаемите. Затова се препоръчва преподавателите да следват структурата на учебниците и да преподават темите една след друга в хронологичен ред.

How to ‘spot’ Learning Styles Neuromyth-Научната перспектива  

From a scientifically accurate perspective, however, students who engage in interleaved learning (mixed, juxtaposed learning of different topics) have better scores on long-term performance tests (after several weeks or months have passed) and develop fewer misconceptions than students who sequentially learn content on one topic after another (e.g., Рорер и Тейлър, 2007 г; Зиглер и Стърн, 2014 г). Research findings on desirable difficulties demonstrate the positive effects on students’ knowledge acquisition of deliberately making learning processes more difficult (e.g., Бьорк и Бьорк, 2011 г; Dunlosky и др., 2013 г; Липовски и др., 2015 г) and that interleaved learning is superior to blocked learning in the long term (e.g., Мейфийлд и Чейс, 2002 г). Cognitively demanding activities result in slow, not immediately visible learning successes, yet improve long-term retention of what has been learned (e.g., Карвальо и Голдстоун, 2014 г; Бьорк и Крол, 2015 г). 

3d NEUROMYTH: Разлики в обучението, дължащи се на използване в полусферата 

Description of the Neuromyth and Mythical Assumptions 

Several theoretical descriptions of the neuromyth regarding разлики в ученето, дължащи се на използването на различните полукълба also exist (Организация за икономическо сътрудничество и развитие [ОИСР], 2002 г; Бекер, 2006 г; Geake, 2008; Alferink и Farmer-Dougan, 2010 г; Лилиенфелд и др., 2010 г; Линдел и Кид, 2011 г; Ади и Дилън, 2012 г; Джарет, 2014 г; Токухама-Еспиноса, 2018 г). According to Grospietsch (2019), the kernel of truth underlying this neuromyth is that one brain hemisphere is more strongly involved in certain cognitive processes than the other (доминиране на полукълбото) (e.g., Окленбург и др., 2014 г; Беър и др., 2016 г). Based on this kernel of truth, it is erroneously concluded that the two brain hemispheres have different strengths and weaknesses. 

The effects of  the Neuromyth on Education 

It is assumed that every learner has a dominant hemisphere that they rely upon more strongly than the other, and that student (cognitive) characteristics are rooted in this ‘hemispheric dominance’ – misinterpreted as the strength of the two hemispheres. For example, analogously to the neuromyth that logic is located in the left hemisphere, creativity in the right (see below), it is allegedly the case that ‘left brain dominant’ learners are more talented in mathematics, while ‘right brain dominant’ learners are better able to complete creative tasks. Ultimately, the erroneous conclusion is drawn that learners cannot complete tasks that misalign with their hemispheric dominance or can do so only with great difficulty; thus, educators need to take into account whether learners are ляв мозък or десен мозък in their instruction.  

How to ‘spot” Neuromyth –Научната перспектива  

From a scientifically accurate perspective, however, it is learners themselves rather than brain hemispheres that possess different strengths and weaknesses rooted in their intelligence, use of learning strategies, interest, motivation, attention, etc. (Грубер, 2018 г). Доминирането на полукълба просто означава, че едното от двете полукълба е по-силно включено в специфичен когнитивен процес от другото. Функциите са латерализирани само до известна степен. Най-общо казано, информацията се съхранява в цялата архитектура на дадена невронна мрежа и по този начин в следи от паметта (енграми) в целия мозък. Докато corpus collosum, лентата от нерви, свързваща двете полукълба, остава непокътната, се осъществява постоянен обмен на информация между двете полукълба, независимо от вида на дейността, която се извършва (Беър и др., 2016 г). 

4th NEUROMYTH: Логиката е разположена в лявото полукълбо, креативността в дясното  

Introductory Videos 

Neuromyths-Concerning the Left and the Right Brain https://www.technologynetworks.com/neuroscience/videos/neuromyths-concerning-the-left-and-the-right-314796	English Language , 2019
Left Brain vs Right Brain myth https://www.technologynetworks.com/neuroscience/videos/the-left-brain-vs-right-brain-myth-290665	English Language , 2017

Описание на този невромит- предположения, породени от него

The neuromyth is that логиката се намира в лявото полукълбо, креативността в дясното (e.g., Хайнс, 1991 г) According to Грошпич и Майер (2019), the kernel of truth underlying this neuromyth is that the cerebrum contains two hemispheres that are not completely identical from an anatomical or functional perspective (полукълбова асиметрия; e.g., Jäncke, 2013; Окленбург и др., 2014 г).  

Ефектите на невромита върху образованието – изводи от мита

Torrijos-Muelas M., González-Víllora S., Bodoque-Osma, A. (2021) mention that   educators who believe in this Neuromyth, with 41.7% of references among the studies,  have the idea that each hemisphere works autonomously and has a different function. Hence,  students’ left hemisphere is responsible for intellectual, rational, verbal and analytical thinking, while the right hemisphere is responsible for creative, intuitive and non-verbal thought processes. Accordingly they can organize the learning activities. 

How to ‘spot’ this Neuromyth –Научната перспектива  

From a scientifically accurate perspective, however, the two hemispheres are linked to one another via the corpus collosum, as mentioned above (Блум и Хайнд, 2005 г). Те работят заедно по всички задачи за обработка (Singh and O’Boyle, 2004), както може да се илюстрира с примера на езика: лявото полукълбо е преобладаващо в много, но не във всички вербални процеси. Няколко компонента на езика се обработват в дясното полукълбо, включително интонация и четене между редовете (Лай и др., 2015 г). По този начин процесът не е напълно латерализиран (Нилсен и др., 2013 г). 

How to ‘spot’ Learning Styles Neuromyth- Научната перспектива  

In our own attempts to translate these findings into classroom learning games, we have encountered new potential for neuromyths. This has partly been a matter of language. For example, educators’ understanding of the term ‘motivation’ extends well beyond its common usage in neuroscience (that is, motivation as a short-term visceral desire to approach); it also includes motivation towards longer-term goals such as a university career. 

5th NEUROMYTH: the ефективността на Brain Gym  

Introductory Video: 

Предположения породени от мита 

A further neuromyth related to the relationship between the brain hemispheres concerns the ефективността на Brain Gym (Бекер, 2006 г; Хаят, 2007 г; Стивънсън, 2009 г; Хауърд-Джоунс, 2010 г; Ади и Дилън, 2012 г; Токухама-Еспиноса, 2018 г). According to Grospietsch и Mayer (2021a), the kernel of truth underlying this neuromyth is that a crossed neural pathway links the left hemisphere of the brain to the right side of the body and vice versa (e.g., De Lussanet и Osse, 2012 г; Кинсбърн, 2013 г).  

Изводи от този мит 

Based on this kernel of truth, it is erroneously concluded that motor problems during cross-body coordination exercises result from a lack of coordination between the two hemispheres. Learning difficulties are also said to result from a lack of cooperation between the two hemispheres. it is further erroneously concluded that cooperation between the two hemispheres can be improved by increasing the number of synaptic connections between them and that cross-body coordination exercises can improve one’s mental abilities. Ultimately, it is claimed that ‘Brain Gym’ programs available for sale can prevent learning difficulties, improve students’ learning or creativity, and even raise their intelligence.  

Научната перспектива  

От научно точна гледна точка обаче двете мозъчни полукълба непрекъснато обменят информация в координация едно с друго, докато corpus collosum, лентата от нерви, свързваща двете полукълба, остава непокътната (Блейс и др., 2018 г). Вместо това трудностите при ученето се дължат на разликите в капацитета на работната памет или скоростта на обработка (Willcutt и др., 2013 г). Те могат също да бъдат причинени от липса на внимание, неблагоприятни мотивационни условия или дефицити в използването на стратегии за учене (Creß and Friedrich, 2000; Грубе и Рикен, 2016 г). Ние не можем съзнателно да повлияем къде възникват синапсите и тяхното образуване не е уникално събитие. Нови синаптични връзки се формират по време на всеки познавателен процес (Джън и др., 2013 г). While coordination exercises can improve students’ physical fitness levels and motor skills, they do not improve their cognitive performance (Кансела и др., 2015 г). Всякакви субективно или обективно възприемани когнитивни подобрения са резултат от прекъсването на ученето/подобреното кръвообращение, което придружава такива упражнения (Budde и др., 2008 г). 

6^th NEUROMYTH: Ученето по време на сън  

Introductory video 

Широко разпространени митове, които компрометират добрия сън https://www.technologynetworks.com/neuroscience/news/common-myths-compromise-good-sleep-318406 

Description of the Neuromyth and Mythical Assumptions 

The neuromyth on учете докато спите is theoretically described much more rarely compared to the aforementioned neuromyths (Център за образователни изследвания и иновации [CERI] и Организация за икономическо сътрудничество и развитие [ОИСР], 2007 г.; Лилиенфелд и др., 2010 г; Токухама-Еспиноса, 2018 г). Въз основа на ядрото на истината (Grospietsch и Mayer, 2019 г) нощни процеси на преструктуриране (консолидация) в мозъка и може да доведе до нови прозрения. 

The effects of  the Neuromyth on Education 

Обучаемите могат да научат напълно ново съдържание, докато спят; те могат да използват времето, което прекарват в сън, за учене, като се излагат на акустични стимули. Това води до препоръката учащите да слушат аудио файлове (напр. думи от речника на нов език), докато спят.  

How to ‘spot’ Learning Styles Neuromyth -The Scientific Perspective  

От строго научна гледна точка обаче информацията се кодира, когато човек е буден, и се консолидира, докато спи. И двата процеса са необходими за съхраняване на знания в дългосрочната памет – с други думи, за да се учи (Gais and Born, 2004). Не е възможно да се научи ново съдържание, докато човек спи (Stickgold, 2012). Кодирането на нова информация по време на сън би нарушило процеса на консолидиране на информацията (Gais and Born, 2004).По време на сън мозъкът е сравнително силно изолиран от външния свят (Muzet, 2007), въпреки че може да реагира на сензорни входящи сигнали като миризми чрез промяна на интензивността на дишането (Stickgold, 2012), което прави възможно кондиционирането (Arzi et al., 2012).

Multiple Intelligence Theory. IS IT A NEUROMYTH??? 

Описание на невромита - предпоставки за появата му

Multiple Intelligences theory has proved popular with teachers as a welcome argument against intelligence quotient (IQ)-based education. MI theory posits that every individual has, at their disposal, a пълен intellectual profile of eight intelligences. From one individual to another, some intelligences exhibit low, some exhibit average, and some others exhibit strong biopsychological potentials. We need to take into consideration that Гарднър (2020) argues that MI theory does not qualify as a neuromyth.  

Ефектите на невромита върху образованието – изводи от мита

A large-scale survey conducted in Quebec, Canada, by Blanchette Sarrasin и др. (2019) revealed that 68% of teachers somewhat or strongly agreed (rating of 4 or 5 on a 5-point scale) with the following neuromyth statement: Students have a predominant intelligence profile, for example logico-mathematical, musical, or interpersonal, which must be considered in teaching. This is not an idiosyncratic case in the field (see маса 1). In another survey conducted in Spain, Ferrero и др. (2020) reported that teachers gave an average rating of 4.47 [on a 5-point scale, from 1 (definitely false) to 5 (definitely true)] to a closely similar neuromyth statement: Adapting teaching methods to the “multiple intelligences” of students leads to better learning. The believe in this neuromyth encourages educators to characterize learners in terms of a small number of relatively independent ‘intelligences’ — for example, linguistic, musical and interpersonal. Consider that Gardner and his research team spent an entire decade, through the Spectrum Project, contemplating the hypothesis—embedded into the opening survey statement—that matching modes of instruction to MI intelligence profiles promotes learning. When taken for granted, such an unproven research hypothesis is considered as a false belief—a neuromyth derived from MI theory.  

Научната перспектива  

Въпреки това, общата сложност на обработката в мозъка прави малко вероятно нещо, наподобяващо теорията за множествената интелигентност, да може да бъде използвано, за да я опише, и не изглежда нито точно, нито полезно да се намали огромният набор от сложни индивидуални различия на невронни и когнитивни нива до някакъв ограничен брой възможности.  

Rousseac Luk (2020) argues that the neuro-mythological part of Multiple Intelligences theory (that is, its relation to neuroscience) is difficult to test, not least because the task for Multiple Intelligences theorists of defining the types and number of intelligences remains a work in progress.