Мрежа за контрол на вниманието
Мрежата за контрол на вниманието определя как се обработва селектираната информация, свързана със задачата (Posner, 2012:72-97). Понякога това се нарича още „концентрация“ или „саморегулация“. В когнитивната невронаука тази система се нарича система за когнитивен контрол (Gazzaniga, 2019:516ff). Тази система разчита в голяма степен на области в префронталния кортекс (кора) и на тяхната свързаност с останалата част от мозъка. От гледна точка на развитието, префронталната кора е последната част от мозъка, която съзрява (Casey et al., 2005). Средно префронталната кора достига пълна зрялост, когато сме на възраст между 22-25 години.
Мрежата за контрол на вниманието осигурява контрол „отгоре надолу“ върху поведението и мисленето. Тя може да се сравни с железопътен служител, който наглася стрелките в съответното положение, така че всеки влак пристига на правилния коловоз (Dehaene; 2020:159). Или с други думи, мрежата за контрол на вниманието решава как да се обработва селектираната информация въз основа на текущата цел, която искаме да постигнем. Някои от задачите на мрежата за контрол на вниманието са:
- съставяне на план за действие
- селектиране на информация, свързана със задачата
- възпрепятстване на разсейването
- стартиране на действие
- наблюдение на поведението и поддържането му в правилната посока
- смяна на стратегиите (ако избраните не работят)
Две области са от значение в префронталния кортекс (префронталната кора):
- Страничен префронтален кортекс (СПФК): работна памет, временен буфер, който представлява информация, свързана със задачата, съхранявана в други области на мозъка (Gazzaniga, 2019:520)
- Преден цингуларен кортекс (ПЦК): открива това, което се нарича „конфликт на отговора“ (Cohen et al., 2000). Ако ПЦК открие трудна ситуация, той увеличава уместните за задачата данни в работната памет.
Но има едно важно предупреждение: работната памет не може да поддържа активни две различни задачи едновременно (Cognitive Load Theory; Sweller, 1988). Така че „многозадачността“ е невъзможна. При така наречената „многозадачност“ мозъкът бързо превключва между задача А и задача Б. Но това превключване си има цена: то изисква повече енергия (изразходвана за превключване на задачите) и се правят повече грешки. Ако желаете пробвайте следното: задача A: кажете азбуката; задача Б бройте до 26; сега превключете между задача A и задача B: A 1, B 2, C 3, D 4, …
Мрежата за контрол на вниманието отговаря за едно от основните умения, които студентите могат и трябва да развият. Като преподаватели можем да подпомогнем това развитие, като предоставим учебни дейности, чрез които студентите се научават на самоконтрол, концентрация, да следят напредъка си в обучението и, ако е необходимо, да коригират текущия си учебен процес.
Не можем да очакваме дете или възрастен да научи две неща едновременно. Преподаването изисква да се обръща внимание на границите на вниманието и следователно внимателно да се приоритизират конкретните задачи. Всяко разсейване забавя или изразходва напразно усилията ни: ако се опитаме да направим няколко неща наведнъж, нашият център за контрол на вниманието бързо изгубва представа какво трябда да направи.
– Dehaene (2020:162)
По този начин наличните първични данни не подкрепят концепцията за граници на вниманието от 10 до 15 минути. Интересно е, че най-последователната констатация от обзора на литературата, която се налага е, че че най-голямата променливост във вниманието на учащите възниква от различията между преподавателите , а не от самия формат на преподаване.
– Bradbury (2016:149)
Ако искате да прочетете повече:
- De Haan, M. (2013). Attention and executive control. In: Mareschal, D., Butterworth, B., & Tolmie, A., Educational neuroscience, 325-348.
- Dehaene, S. (2020). How we learn: The new science of education and the brain. Penguin UK, 147-175
- Posner, M. I. (2012). Attention in a social world. Oxford University Press.
- Ward, J. (2020). The student’s guide to cognitive neuroscience (Fourth edition), 203-231.
Bulgarian 
English 
Greek 
Polish 
Spanish 
Dutch