(…) сега е възможно вниманието да се разглежда много по-конкретно като система от органи, със собствена функционална анатомия и собствена еволюция и развитие. Тази система може да бъде допълнително разделена на поне три съставни мрежи.
– Posner (2012:1-2)
Няма едно единствено място в мозъка, което да отговаря за вниманието. По-популярната литература често препраща към ретикуларната формация (formatio reticularis) в мозъчния ствол, но това е невромит (Churches 2017:47; Kolb & Whishaw 2021:66). Вниманието включва няколко кортикални и субкортикални (подкорови) зони в нашия мозък, както е показано на фигура 1. Тези зони образуват мрежи, всяка от които отговаря за различен аспект на вниманието.
През 1949 г. Джузепе Маурицио и Хорас Монгаун стимулират тази област с електричество при анестезирани котки. Стимулацията създава събуждащ модел на електрическа активност в мозъчната кора на котките. Изследователите заключават, че функцията на ретикуларната формация е да контролира съня и събуждането и да поддържа "обща възбуда" или "съзнание". В резултат на това ретикуларната формация става известна като ретикуларна активираща система. Увреждането на тази област може да доведе до трайна загуба на съзнание.
– Kolb & Whishaw (2021:66)
Майкъл Познър (1998, 2012), един от водещите световни учени в невронауката по темата за вниманието, разграничава три мрежи на вниманието. Всяка от тези мрежи е отговорна за различни процеси на внимание:
Функция: Тревога
Коактивирани мозъчни структури:
Модулатор: норепинефрин
Функция: Ориентация
Коактивирани мозъчни структури:
Модулатор: Ацетилхолин
Функция: Контролиращо внимание
Коактивирани мозъчни структури:
Модулатор: допамин
Предупреждаването, ориентирането и изпълнителният контрол широко се приемат за относително независими аспекти на вниманието, които са свързани с отделни области на мозъка. Въпреки това, невронните изследвания с образна диагностика трябва в бъдеще да проучват доказателства за анатомичната разделимост на тези три аспекта на вниманието при едни и същи субекти, изпълняващи една и съща задача.
– Fan et al. (2005:471)
Въпреки че всяка мрежа на вниманието има своя специфична функция и включва различни мозъчни структури и невротрансмитери, тези три мрежи взаимодействат помежду си, за да подкрепят обучението (Callejas, Lupiánez & Tudela, 2004). Обучението може да бъде нарушено, ако някоя от тях не е синхронизирана (Fan et al., 2009; Fan et al., 2005; Raz & Buhle, 2006). Липсата на сън (Mitru et al., 2002), трудностите при определяне коя е важна информация и коя не, или неспособността да се „устои” на разсейването (Levine, 2002) могат да причинят проблеми с вниманието и ученето.
Имордино-Янг (Immordino-Yang, 2011) установява, че обхватът на вниманието на индивида за даден стимул е пряко свързан с вида и нивото на преживяното въздействие. Това означава, че когато се интересуваме или се наслаждаваме на конкретна ситуация, ние ще бъдем мотивирани да продължим дейността и ще учим по-бързо и с по-малка съпротива, отколкото ако сме изправени пред неприятна дейност, която ни кара да се чувстваме неспокойни, отегчени, уплашени, разочаровани или заплашени.
– Tokuhama-Espinosa (2014:125)
Доналд Хеб (Donald Hebb, 1949) първоначално смята, че повечето мрежи за сложни функции, такива като вниманието, се развиват предимно чрез опит. Скорошни изследвания обаче изглежда показват, че тези мрежи на вниманието имат обща архитектура при индивидите и следователно трябва да са кодирани в нашата ДНК (Fan et al., 2001; Posner, 2011:25). Индивидуалните различия в ефективността на мрежите на вниманието могат да се обяснят с генетични вариации. Не всеки е еднакво добър във фокусиране на вниманието и не всеки може да съсредоточи вниманието си върху информация за едно и също време. Майкъл Познър е разработил тест за мрежите на внимание, за да изследва разликите в трите мрежи на вниманието при възрастни и деца (Fan et al., 2002; Posner & Rothbart, 2005).
Bulgarian 
English 
Greek 
Polish 
Spanish 
Dutch