Мрежа за ориентиране

Функцията за ориентиране включва аспекти на вниманието, които поддържат избора на специфична информация от множество сензорна информация.

– Fan et al. (2009:209)

Мрежата за ориентиране определя на какво обръщаме внимание (Posner, 2012:48-71). По-конкретно, тази система отговаря за селектирането и допълването на информацията, свързана с (учебните) цели, които искаме да постигнем. В същото време насочването на вниманието освен това предполага игнориране на други неща или мисли, считани за неуместни. Въпросното игнориране обаче може да доведе до това, което когнитивната психология нарича „мигане на вниманието“ или „слепота поради невнимание“ (Rock et al., 1992): очите ни са отворени, но мозъкът ни „мига“ и по този начин пропуска потенциално важна и подходяща информация. Добър пример е експериментът с горилата в началото на този модул. Участниците са помолени да преброят подаванията на топката, които един отбор реализира в баскетболен мач. Като фокусират цялото си внимание върху броенето на подаванията, те много често пропускат горилата, която тича през екрана и танцува в средата. По тази причина като преподаватели е важно да помним, че когато студентите са ангажирани със задача, неуместните стимули - според тях - могат буквално да станат невидими.

Системата за ориентиране може да се задейства чрез предоставяне на знаци, които показват къде учащият трябва да насочи вниманието си. Като преподаватели е изключително важно да внимаваме студентите действително да обръщат внимание на това, на което искаме, защото само тази информация ще постъпи и ще бъде представена в мозъка им. Не на последно място, вниманието е тясно свързано с ангажираността (вижте модул 3). Вниманието ще спадне, ако учебната дейност не е (вече) привлекателна.

На невронно ниво системата за ориентиране заставя невроните, свързани с важната и съществена информация, да са по-активни и да се задействат синхронно с невроните от системата за ориентиране (Posner 2012:70, Dehaene 2020:154). Дейността на други неврони, които не предоставят съществена информация, е намалена или възпрепятствана.

Мозъчните области, които играят важна роля в системата за ориентиране, са горната теменна кора и темпорално-теменната връзка (виж Фигура 1). Горната париетална кора се активира по време на реалното насочване на вниманието към нещо във физическото или менталното пространство. Често има съвместно активиране с област на фронталния кортекс (кора), отговорна за контролиране на движенията на очите (фронтални очни полета). Това е така, защото често насочваме погледа си към тези неща, към които насочваме вниманието си. Темпорално-теменната връзка играе роля в „изключването“ на нашето внимание, така че то да може да бъде пренасочено към нова или друга подходяща информация. Невротрансмитерът, който изглежда играе важна роля в системата за ориентиране, е ацетилхолин (ACh). Клъстерът от неврони, който отговаря за производството и освобождаването на ацетилхолин, също се намира в мозъчния ствол (виж Фигура 3).

bg_BGBulgarian