Невротрансмитери

Той е хормон и невротрансмитер същевременно и участва в регулирането и изменението на:

• настроението
• състоянията на сън/будност
• апетита
• „предотвратяването на депресията и насърчаването на мотивацията“ (McKenna & Lim, 2012).

Когато нивата на този невротрансмитер са ниски, човек изпитва проблеми с вниманието, става неорганизиран и му липсва концентрация. Следователно всичко това кара индивида да изпитва негативни емоционални състояния.

Когато нивата на този невротрансмитер са високи това може да доведе до животозастрашаващо разстройство, известно като серотонинов синдром (SS). SS предизвиква злокачествена хипертермия, свръхувереност, агресия и възбуда.

Телата на клетките, произвеждащи серотонин се намират обикновено в средния мозък и горната част на моста (има се пред вид моста Варолиус, който се намира в средата на средния и продълговатия мозък – бел. на прев.), като невроните се простират към кората на главния мозък, базалните ганглии и лимбичната система (Kaplan, Middleton, Urban, & Midgley, 2002).

Той участва в: Основни пътища на допамина в мозъка

• мозъчната система за награди , която генерира усещането за наслаждение и действа като мозъчен невротрансмитер „на удоволствието “;
• мотивацията;
• зависимости (Tortora & Derrickson, 2014);
• координиране на движенията на тялото (моторни функции на тялото).

Той има способността да действа като инхибиторен или възбуждащ невротрансмитер, в зависимост от конкретното място, към което се свързва, и може да промени нашите емоционални състояния.

Тъй като нивата на допамин се повишават, когато участваме в дейности, носещи ни удовлетворение и удоволствие, твърде високото ниво може да стане пагубно за здравето ни. Непропорционално високите нива могат да ни накарат да станем свръхстимулирани по отношение на заобикалящата ни среда или да предизвикат нарушена мисъл, които са основни характеристики на шизофренията.

Дисфункцията на допамина е свързана с психиатрични разстройства, включително пристрастяване към наркотици, шизофрения, болест на Паркинсон и Хънтингтън. (Niyonambaza et al., 2019). Например болестта на Паркинсон, която е дегенеративно заболяване, водещо до треперене и двигателни увреждания, се причинява от загубата на неврони, генериращи допамин, в мозъка.

Ниските нива на допамин се свързват с липсата на концентрация, когнитивни проблеми като дефицит на паметта и проблеми в ученето, компулсии, пристрастяване. и загуба на удовлетворение от приятни преди това дейности. Това може да има съществено въздействие върху емоционалното състояние на индивида.

Норепинефринът (NE) (известен също като норадреналин) участва в:

• реакцията на тялото от типа „бий се или бягай“ – което представлява мобилизиране на тялото и мозъка за предприемане на действия в ситуации на опасност и стрес (Johnson et al., 2011, Schachter, 1957);
• създаване на чувство за неотложност/спешност, надделяване на страха;
• участяване на пулса и повишаване на кръвното налягане (Summer & Bloor, 1984; Passetti, Dalley, O'Connell, Everett & Robbins, 2000).

Той също е и хормон, когато се освобождава от надбъбречните жлези (McKenna & Lim, 2012).

В емоционално отношение, този невротрансмитер в мозъка е свързан както с депресията, така и с тревожността. Почти всички тревожни разстройства включват високи нива на норадреналин.

Тъй като норадреналинът е невротрансмитерът на възбудата, ниските нива са свързани с лоша памет, депресия, бдителност и интерес под средното ниво.

Освен това умерено високите нива на норадреналин предизвикват неприятни усещания на възбуда, които силно влияят на физическите промени, засилват тревожността, влошават концентрацията и повишават  рефлекса на стрес. Тази система започва от locus coeruleus (латерална тегментална област), разположена в мозъчния ствол, от която чрез аксонални пътища водещи до кората, достига до централната нервна система (ЦНС).