Вторични емоции

Във връзка с вторичните емоции Кристиан Бекер-Асано и Ипке Ваксмут заявяват, че те „възникват от по-висши когнитивни процеси, базирани на способността да се оценяват предпочитанията пред резултатите и очакванията. Съответно, вторичните емоции се придобиват по време на онтогенезата чрез процеси на учене в социален контекст” (Becker-Asano, Wachsmuth, 2008).

Те също така разясняват, че Дамасио използва прилагателното „вторичен“, за да се позовава на „зрели“ емоции, които използват механизма на първичните емоции, като влияят върху придобиването на „представи за склонности или предразположения“, които са необходими за предизвикването на вторични емоции. Според Бекер-Асано и Ваксмут тези „придобити представи за склонности или предразположения“ се смятат за различни от „вродените представи за склонности или предразположения“, лежащи в основата на първичните емоции. При това вторичните емоции влияят на телесното поведение чрез същите механизми като първичните емоции.

Разликите между първичните и вторичните емоции могат да бъдат обобщени, както следва:

• Вторичните емоции се основават на по-сложни структури от данни от първичните.
• Оценката на вторичните емоции зависи много повече от ситуационния и социалния контекст, отколкото тази на първичните емоции. По този начин вторичните емоции са по-зависими от когнитивните способности за разсъждение на човека.
• Стимулите, причиняващи вторични емоции могат да бъдат проучени въз основа на историята на първичните емоции във връзка със спомени за събития, фактори и обекти.
• Изражението на лицето на човека при първичните емоции може да съпровожда вторичните емоции.
• Вторичните емоции също променят имитационните действия на деятеля (Becker-Asano, Wachsmuth, 2008).
• Те са придобити, а не вродени представи за склонности или предразположения. (Дамасио, 1994, 136)

Според Дамасио, предизвикването на вторични емоции включва „мисловен процес“ , в който действителният стимул се оценява спрямо предишни придобити преживявания и онлайн генерирани очаквания. Всяка вторична емоция трябва първо да бъде задействана от когнитивен процес, преди да придобие потенциала да бъде осъзната от деятеля. (Becker-Asano, Wachsmuth, 2008)

От гледна точка на невронауката, генерирането на вторични емоции зависи до голяма степен от функциите на префронталната кора. Както отбелязва Дамасио, „Префронталните придобити представи за склонности или предразположения, необходими за вторичните емоции, са самостоятелни и отделно от вродените представи за склонности или предразположения, необходими за първичните емоции.“ (Damasio, 1994, 137)