Емоционалният мозък – създаване, обработка и предаване на емоциите

Съвременното разбиране за създаването, обработката и предаването на емоциите обикновено се свързва с проучванията и откритията на Джеймс Пейпс. Според Анита Дийк: „Пейпс (1937) описва не един единствен център на емоциите (като таламуса или хипоталамуса), а невронна верига в състава на няколко мозъчни структури. Веригата на Пейпс се състои от таламус, хипоталамус, мамиларни тела, cингуларен гируc и хипокампус (Dalgleish, 2004). Той също така предлага пътища сред тези структури, по които информацията се предава по време на емоционално състояние. (…)

Лимбичната система често се упоменава като централната област на емоциите. . (…) Лимбичната система се състои от веригата на Пейпс, разширена със септалните области, нуклеус акумбенс (nucleus accumbens), амигдалата и орбитофронталната кора“ (Deak, 2011: 72).

 Ако искате да прочетете повече за емоционалния мозък:

Частите на лимбичната система функционират интегрирано и са взаимозависими в процеса на създаване и предаване на емоциите. Катрин Елизабет Патън отбелязва относно сложността на тези отношения:

„Учените в сферата на невронауката отхвърлят идеята, че специфични части на мозъка изпълняват определени отделни задачи и твърдят, че мозъчните части са силно интегрирани (Murphy, Nimmo-Smith, & Laurence: 2003), и въпреки че специфични части като амигдалата функционират като център за определени задачи, те не изпълняват тези задачи сами, а служат да оркестрират и координират невронната дейност. Дамасио, Ле Ду и Голман се фокусират върху невронните и физиологичните субстрати на емоцията като основа за техните теории и хипотези относно ролята на емоцията (Patten: 2008).“

Емоционалният мозък – ролята на амигдалата
Какво представлява амигдалата и къде се намира?

Амигдалата е а клъстер от неврони , намиращи се дълбоко в темпоралния лоб. Терминът „амигдала“ идва от гръцки и означава „бадем“, тъй като една от най-съществените групи неврони на амигдалата има форма на бадем. Въпреки че терминът „амигдала“ често се използва в единствено число, съществуват два такива органа – две амигдали – по една във всяко мозъчно полукълбо.

Какви са функциите на амигдалата?

Понякога този орган се нарича "център на агресията". Амигдалата е свързана с емоциите, особено при обработката на негативна информация (обикновено свързана с плашещи, отблъскнащи или отвращаващи неща – бел. на прев.) (LeDoux: 1996).

Амигдалата е най-известна с ролята си при обработката на страха (а също и на гнева и безпокойството), но това е твърде опростена гледна точка за функцията на амигдалата.

Има доказателства, че амигдалата също участва в обработката на приятна информация, като например:

  • свързана с награда при обучение и учене (Adolphs: 2010; Janak and Tye: 2015),
  • при епизодично кодиране на паметта (Hamann et al.: 1999; Dolcos et al.: 2004),
  • при наблюдаване на приятна сцена или лице (Sabatinelli et al.: 2011),
  • при ментални образи / представи за приятни преживявания (Costa et al.: 2010).

В по-широк смисъл, амигдалата е ключова структура, задействаща веригата за оцеляване на организмите (реакции от типа „бий се или бягай“) , която е организирана в отделни мотивационни системи, като например системата, свързана с наградите и защитната мотивационна система (Lang, Bradley: 2010).

Други мозъчни структури, отговорни за формирането и обработката на емоциите

ТАЛАМУС – сензорен релеен център (събира сензорна входяща информация: зрителна, слухова и соматосензорна), неговите неврони изпращат сигнали както към амигдалата, така и към по-високите области на мозъчната кора за по-нататъшна обработка.

ХИПОТАЛАМУСучаства в изразяването на емоциите, а не в тяхното генериране. Неговата роля се простира на много нива, като регулира двигателните умения, емоционалните реакции, кръвното налягане и т.н.ХИПОКАМПУСсвързан е с ученето и емоциите. Той е ключова част от мрежата на емоционалния мозък и отговоря за социалното познание и обработката на емоциите. Също така има важна роля за пространствената памет, навигацията и спомага за трансформирането на краткосрочната памет в дългосрочна.  

Орбитофронтална кора

Една от основните теории за емоциите е, че те са състояния, предизвикани от награди и наказания, които са подсилващи инструменти (Ролс, 2000, 2013b, 2014, 2018a) (фиг. 6). Според тази теория ролята на OФК (орбитофронталната кора) във връзка с емоциите е да декодира целите на наградата/наказанието за дадено действие, чрез представяне на стойността на наградата и чрез получаване на знания за стимулите за наградата и, съответно, за обстоятелства, при които не се получава награда; след това предава получените резултати на други области в мозъка (като например на сингуларната мозъчна кора (cingulate cortex), които прилагат наученото за действията, които способстват получаването на резултати, свързани с награди, за които е сигнализирано от OФК (Rolls, 2019a,b; Rolls, 2021a).

Въпреки че амигдалата има много от същите връзки като OФК и е еволюционно стара мозъчна област, изглежда че OФК има по-голямо значение при хората, тъй като ефектите от увреждането на човешката амигдала върху емоциите и емоционалното преживяване са много по-малко доловими. Ле Ду и неговите колеги подчертават доказателствата, че амигдалата при хората е доста малко ангажирана в субективното емоционално преживяване (LeDoux, Pine, 2016; LeDoux, Brown, 2017; LeDoux et al, 2018). Това е в силен контраст с OФК, която е свързана със субективното емоционално преживяване.

Тези процеси – оценяването на социалния ранг на индивидите, ученето от социалните партньори, предвиждането на тяхното поведение – са от изключително голямо значение за социалния живот. Въпреки това балансът (на функциите на амигдалата и OФК) може да се измести в посока към OФК при хората, тъй като увреждането на OФК при тях предизвиква дълбоки промени в социалното и емоционалното поведение и субективното емоционално преживяване, а също и при обучението, насочено към получаване на награди (Rolls et al., 1994; Hornak et al., 1996; 2003; Berlin et al., 2004, 2005; Hornak et al., 2004; Rolls, 2019c).