Физиологичните процеси, които се влияят от имплицитната памет, включват следното: действие, ниво на възбуда, време за реакция, привикване и скорост на обработка в таламуса (в мозъка).
Един от най-широко използваните тестове за имплицитна асоциативна памет е праймингът, който е разработен от Кутас и Хилиърд през 1980 г. Праймингът се използва, за да се тества дали дадена дума или изображение влияе върху начина, по който субектът реагира на друг стимул, като по този начин показва, че той вече е срещал думата или изображението преди това.[1].
Като илюстрация на прайминг можем да посочим например, когато на даден човек се покаже снимка на кола и след това той трябва да идентифицира втора снимка, която е свързана по някакъв начин (напр. друга кола). Ако човекът е в състояние да идентифицира правилното съвпадение по-бързо, отколкото ако никога не е виждал първата снимка, това се приема за доказателство, че първата снимка е подготвила човека да разпознае втората.
Експлицитна асоциативна памет
Експлицитната асоциативна памет се основава на съзнателното припомняне на информация или събития. Има два вида експлицитна асоциативна памет: епизодична и семантична.[1].
Епизодични спомени са припомнянето на конкретни лични преживявания, като например годишнина от сватба
Семантични спомени се отнасят до факти за света, като например знанието, че Париж е във Франция.