Taking an in-depth look into recent years of research in neuromyths, we can affirm they exist and persist among students, teachers, coaches, educators, and head teachers. The distance between neuroscience and education is still too great. Additionally, they have difficulties in accessing to the latest findings due to the absence of scientific literature in their mother tongue or the weakness of science communication. Howard-Jones, P. A. (2014) found reasons for the lack of knowledge among educators about science and the brain. Some of them are mentioning below:
- Promises goes along with Recommendations: заинтересованите преподаватели и обучаеми често пропускат да вземат предвид, че невродидактиката е нещо повече от правдоподобна концепция – тя може да бъде и мит, когато се прилага неправилно. Например, перспективите по-горе често вървят заедно с препоръки като: „Нашият мозък иска ние да го използваме целия, а не само малка част“, „Използвайте двете мозъчни полукълба в еднаква степен“, „Обърнете внимание дали учите чрез слушане, гледане или докосване“.
- Препоръките вървят заедно с невромитовете. Numerous empirical studies reveal widespread endorsement of such misconceptions on the topic of learning and the brain both among the public at large and among pre-service and in-service teachers (e.g., Dekker et al., 2012·; Ferrero et al., 2016).Дори училищни директори, наградени учители и университетски преподаватели широко подкрепят невромитове, такива като:„използваме само 10% от мозъка си“, „разлики в ученето, дължащи се на използването на различните полукълба“ или „съществуване на стилове на учене” (Horvath et al., 2018; Zhang et al., 2019).
- Невромитовете вървят заедно с образователните проблеми. От една страна, това представлява проблем, защото може да накара преподавателите да предадат неправилно съдържание и/или неефективни стратегии за учене на своите студенти. От друга страна, това може да доведе до разхищаване на „парите, времето и усилията“ на образователната система (Dekker et al., 2012·, p. 1) и да лиши преподавателите и обучаемите от възможности да изразходват ресурси за по-ефективни теории и методи (напр. преподаване на стратегии за учене или когнитивно активиране).
- Образователните проблеми могат да бъдат идентифицирани с интердисциплинарна комуникация. Изследването на невромитовете и как те се развиват може да предостави ценен източник на информация за предизвикателствата на интердисциплинарната комуникация между невронауката и образованието и за това как тези предизвикателства могат да бъдат идентифицирани. Осъзнаването, че съществува културна дистанция между невронауката и образованието, която трябва да бъде преодоляна, както и че има пристрастия, които изкривяват комуникацията по този път – може да подкрепи една безпристрастна оценка на напредъка в създаването на мост между тези различни дисциплини и на това, което е необходимо за завършването му.
Допълнителни ресурси
- A lesson in Neuromyths, Dr. Christian Jarret, Author of “Great Myths in the Brain” (2019).
- ‘Neuromyths’ (2019). Prof. Paul Howard Jones, Bristol University – Extract from full lecture @ BNA2017 ((2.45’, English)
- Neuromyths in Education (2019). Dr. Duncak Astle, University of Cambridge (2.45’, English)
Bulgarian 
English 
Greek 
Polish 
Spanish 
Dutch